Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (48)

3

Крайслерът го прекарва обратно през целия град като същинска стигийска лодка. Бизона — както Хофстетлър е започнал да нарича наум шофьора — никога не се движи по най-краткия път. Днес завива на запад от Кемп Холабърд, обикаля градските болнични корпуси и се изкачва като по стълби покрай гробищата на „Норт стрийт“, преди като наковалня да се стовари в Източен Балтимор. „Ленивый мозг“ на Хофстетлър счита мрачната, сива улична мрежа на Балтимор за доказателство на космологичната организация, присъстваща във всички видове материя, от най-малките частици до най-непознаваемите галактически купове. В този модел той е само незначителна прашинка, играеща незначителна роля в историята. Или поне се моли да е така.

Паркират право пред руския ресторант „Черно море“. Хофстетлър така и не е успял да проумее този ход. Защо са нужни загадъчните телефонни разговори, паролите и сложният курс през града, когато всеки път се озовава пред извънредно подозрителния, с огледални стъкла, окичен със златни орнаменти и преграден с червено въже ресторант, отрупан с филигранни матрьошки по малахитовите плотове на масите? Бизона му отваря вратата на колата и го следва вътре.

Все още е рано. „Черно море“ още не е отворил. Откъм кухнята се разнася дрънчене на съдове, но не се чуват почти никакви разговори. Сервитьорите седят и пушат на една маса, докато разучават специалитетите на деня. Трима цигулари настройват инструментите си за „Очи чëрные“. Острата миризма на винен оцет се смесва със сладостта на прясно изпечен хляб с квас. Хофстетлър подминава тоалетните, където виси плакат на Дж. Едгар Хувър, който приканва имигрантите да докладват: „Шпионаж, саботаж и подмолни дейности“. Това е вътрешна шегичка. Там, в последното сепаре в най-отдалеченото разклонение на ресторанта, озарен от лунното сияние на гигантски, пълен с омари аквариум, чака Лео Михалков.

— Боб! — приветства той учения.

Михалков предпочита да разговаря с Хофстетлър на английски, за да упражнява уменията си, но всеки път, щом чуе американизираното си име от устните на агента, на Хофстетлър му се струва, че са го претърсили на голо. Не е без значение фактът, че Михалков произнася името му като „буба“. Хофстетлър се чуди дали и акцентът, също като плаката на ФБР, не е небрежен шамар с опакото на ръката. По даден знак музикантите се втурват към сепарето като убийци, кимат в ритъм и започват да свирят. Един плюс в полза на „Черно море“ е невъзможността да се подслушват разговори, а оглушителните струнни инструменти допълнително ти го набиват в главата. На Хофстетлър му се налага да повиши глас.

— Пак ще те помоля, Лео: ако обичаш, наричай ме Дмитри.

Наречи го страхливост, но за учения ще е по-лесно, ако държи двете си самоличности разделени. Михалков слага върху изпънатия си език хапка блини с пушена сьомга, сметана и хайвер, затваря уста и я вкусва. Хофстетлър нервно приглажда картонената папка в ръцете си. Колко бързо, само с една унизителна сричка, този руски бандит го е натикал в ролята на плах информатор…

Лео Михалков е четвъртата разузнавателна свръзка, с която общува. Неохотното обвързване на Хофстетлър с шпионажа е започнало в деня на постъпването му в „Ломоносов“ в Москва, когато агентите на НКВД на Сталин са се появили пред очите му като корабокруширали кораби в пресъхващо езеро. Сервирали са му — на младия и гладен учен — вечеря с доматена туршия, мезета, бьоф строганов и водка, последвана от десерт с правителствени тайни — екипи, работещи за изпращане на спътници в Космоса, напреднали изпитания на химически военни средства, инфилтрация на Съветите в атомната програма на САЩ. Все едно те хранят с отрова. Хофстетлър е ходещ мъртвец, освен ако не се снабди с антидот, а противоотровата, както винаги, е лична собственост на Председателя^[1].

Когато войната беше капут, агентите казаха: „Америка ще пресее останките от Евразия за злато и кого ще си намери? Дмитри Хофстетлър, ето кого!“. Задачата му беше да емигрира доброволно и да се превърне в добър американец. Нямаше да е чак толкова зле, обещаха му те. Нямаше да прекара живота си сред пистолети със заглушители и с отровни капсули, монтирани в зъбите. Щеше да разполага със свободата да следва професионалните си мечти, стига да са в полета, съзрели за жътва на свръхсекретни тайни и да не се дърпа, когато с него се свържат агенти. Хофстетлър не си даде труд да пита какво ще стане, ако откаже. Покровителите му обаче споменаха неговия татко и милата мамочка с достатъчно подробности, та да няма съмнение с каква лекота НКВД може да ги смачка в юмрука си.

При молбата на Хофстетлър Михалков свива рамене. Не е физически впечатляващ — всъщност изглежда се забавлява да се преструва на по-дребен, като сяда пред сините дълбини на аквариума с омарите. По този начин става безобиден, спретнат и добронамерен мечок в прилепнал костюм, с рози в бутониерата и късо подстригана сива коса — и остава такъв, докато не го провокираш и остриетата му не изскочат на показ. Преглъща хайвера и подава ръка с дланта нагоре, а ракообразните зад него сякаш изпълзяват от ушите му. Хофстетлър му връчва папката, като се суети над намачканото като майка над неизгладените дрехи за църква на синчето си.

Михалков развързва връзките на папката, изсипва документите и ги преравя.

— И какво е това, Дмитри?

— Чертежи. Всичките са тук. Всяка врата, прозорец и вентилационна шахта в „Окам“.

— Отлично. Ах, английски, английски — добра работа. Това ще заинтересова директората… — Михалков си взима поредния блинчик, преди да забележи напрежението, изписано по лицето на Хофстетлър.

— Изпий тази водка, Димитри. Четирикратно дестилирана. Пристига в дипломатическа пратка от Минск. Родният ти дом, а?

Това е последният удар в десетилетието намеци за ножове, опрени в гърлото на родителите му. Освен ако Хофстетлър не се е откъснал от пристана си в параноичното море. Освен ако не е потънал толкова дълбоко под прикритие, че вече да не вижда очертанията на повърхността. Той измъква платнена салфетка от пръстена й и попива потта си. Цигуларите не чуват нищо заради вибрациите, които минават точно под брадичките им, но въпреки това той се навежда напред и говори тихичко.

— Имах причина да открадна тези чертежи. Искам да разрешите екстракция. Трябва да изведем създанието оттам.