Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (77)

32

Не е чувствително превозно средство — не и Мопсът — но голите гуми Джайлс чувства като част от собствената си плът и докато потегля от караулката, долавя всяко чакълче, върху което минава. Разбира се, охранителят му е махнал да продължи, без да проверява картата му, подлъган от надписа на микробуса. Но караулката винаги е най-лесната част, нали? Джайлс забавя скорост до пълзене, докато завива покрай базата. На едната стена се обляга мъж с цигара в ръка. Джайлс забърсва замъгленото предно стъкло. Да, това трябва да е — товарната рампа. Опитва се да преглътне страха си, но гърлото му е като шкурка.

Започва да се намества между двете жълти черти. Пазачът се събужда и вдига ръце пред себе си, както човек прави при разпит на идиот. Завърта пръст и Джайлс трепва при грешката си. Предполага се да влезе на заден. Разбира се. Микробусите не се разтоварват отпред. Избърсва потта от лицето си, минава на задна и се изтегля отново по първата отсечка на триточковото обръщане. Лоша работа. О, даже много лоша работа! Готов е да извърви миля пеша встрани от пътя, за да избегне публичното унижение на паралелното паркиране. А сега, тук, в утринния здрач, трябва да паркира на задна на тясно място, докато го следи подозрителен войник на пост? Джайлс проверява в огледалото за задно виждане и забелязва облещеното червено око на запалената цигара на дежурния. Превключва на задна, сграбчва волана и се моли на боговете на „Дженерал Мотърс“ за автомобилно чудо.