Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (86)

41

Хофстетлър се плъзва през парапета, цопва във водата и сграбчва Елайза за раменете. Създанието изсъсква — звучи като стържене на лед, но поне веднъж смъртта не плаши учения.

— За кого работиш?

Пита, понеже още не може да повярва, че музиката и танците, тези странни тактики за опазване на Девонеца жив, могат да са измислени от тази незабележителна чистачка. Но е нужна само секунда взиране в отчаяните й очи, за да проумее, че тя е онова най-рядко възможно явление, наистина независим агент, който не се подчинява на никакви господари, освен на чувството си за правота.

— Ти си преместила камерата на рампата, нали? — пита той. — Извеждаш го оттук, нали?

Тя кима, а мислите му кипят. Няма никакви руснаци. Току-що е издухал електрическата мрежа на „Окам“ с прекъсвача на Михалков и единственият човек, който може да му помогне, е крехка женица, която не умее да говори. Подобна ситуация е напълно обречена и е жива подигравка, но Хофстетлър си мисли за онова, което е разказвал на студентите си. Представи си, че си планета. Не се смей, така им е казвал. Опитай се да си го представиш. Милиарди години самота, а после един ден орбитата ти се насочва към тази на друга планета и за кратко се доближавате. Няма ли да се опиташ да извлечеш максималното от положението? Няма ли и ти да се възпламениш и да гориш, че и да се взривиш, ако се налага? Това са Елайза Еспозито и Боб Хофстетлър — две самотни, тъй различни планети, които се докосват в течение на само едничък, но безценен миг.

— Кажи му да не ме наранява — нарежда Хофстетлър. — Ще отключа веригите.