Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (104)

8

Ставаме /// Слънцето го няма още го няма само фалшиви слънца има фалшиви слънца пред очите ни от много цикли не харесваме фалшиви слънца уморяват ни но жената е сляпа без фалшиви слънца и се опитваме да ги харесаме заради нея нея нея водата в тази пещера е малка но започваме да оздравяваме и е по-добра вода от последната вода без вода ще дойде болка водата не трябва да е плоска водата не бива да е гладка водата не е редно да е празна водата не трябва да има форма там водата няма форма /// в тази пещера тук са само жената и мъжът и храна но е добре да имаш глад не сме имали силен глад от реката от тревата от тинята от дърветата от слънцето от луната от дъжда гладът е живот и се изправяме и фалшивите слънца се приближават мъжът не скри фалшивите слънца когато излезе мъжът ни липсва мъжът е добър седи до малката вода и използва черен камък да ни прави малки близнаци отдавна речните хора правеха малки близнаци от клечки и листа и цветя и близнаците бяха добри близнаци правеха ни вечни и сега речните хора ги няма и сме тъжни но мъжът е добър и прави близнаци цял ден и това ни носи повече сила повече глад /// жената е посадила дървета в тази пещера и светлина от истински слънца идва от външните пещери и сега докосваме посадените дървета и те ни докосват и те са щастливи и ние обичаме дърветата и жената е посадила други дървета на стените малки плоски дървета не миришат на дървета и не са щастливи не са живи но жената ги е посадила и ще обичаме тези малки нещастни дървета за нея нея нея /// свободно се движим няма метални лиани да ни държат от много цикли не сме се движили свободно и тази малка пещера става по-голяма пещера и ето го мъжът държи близнаците които прави на нас очите му са затворени и той диша в животворен ритъм и издава спящи звуци и това е добре и ние сме гладни но не искаме да ядем мъжа понеже е добър /// надушваме жената миризмата е силна и има друга пещера нейната пещера и влизаме вътре и жената не е там но миризмите й са живи кожата й косата й течностите й въздухът й най-силната миризма са плавниците й на стената толкова много цветни плавници обичаме плавниците й и се притесняваме че си е изгубила плавниците но няма мирис на кръв няма мирис на болка няма мирис на страх и сме объркани /// глад и ние минаваме покрай мъжа към мястото на миризмите то е плоско и високо и бяло и се опитваме да го вдигнем но то е тежко пробваме да го спукаме но не откриваме шев и бутаме и дърпаме и то се отваря и миризмите миризмите миризмите то е много малка пещера с миризми пещера със собствени фалшиви слънца и взимаме камък но не е камък стискаме го и се пука това е мляко и млякото пада и ние го вдигаме високо и пием и то е добро и дъвчем камъка който не е добър захвърляме го и взимаме нова скала и тя се отваря и има яйца толкова яйца и ние сме щастливи ядем яйцата и те не са твърдите яйца които жената ни дава те са течни яйца но са добри и черупките са добри за дъвчене /// събираме добри храни много добри храни и мъжът издава щастливи спящи звуци и ние сме щастливи и има друго бяло и високо и бяло нещо и мислим в него да има още храна и бутаме и дърпаме и то се отваря но няма храна има проход и от прохода идват други миризми външни миризми и птичи звуци и насекомски звуци и ние не искаме да изпуснем жената когато се върне но сме изследователи и в природата ни е да изследваме и сме нахранени по-силни сме и са минали толкова цикли откакто сме изследвали и затова излизаме