Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (31)

20

На Стрикланд му предлагат различни кабинети. Уютни гнезденца на първия етаж с панорамна гледка към ширнали се морави. Той се наслаждава да разтяга щедростта на Флеминг, но в крайна сметка си пожелава лишената от прозорци стая с мониторите на наблюдателните камери. Накарал е Флеминг да му вкара вътре бюро, картотека, кошче и два телефона. Един бял, един червен. Кабинетът е малък, спретнат, тих и идеален. Стрикланд плъзва поглед по накачените на четири реда черно-бели монитори. Оттук коридорите изглеждат абсолютно еднакви. Спорадично сурка чехли някой от обикалящите нощни чистачи. Колко облекчаващо е да виждаш всичко наведнъж след задушаващата непрогледност на дъждовната гора!

Стрикланд се взира внимателно в екраните. Двете чистачки, сега седнали точно зад него, за последно е виждал в мъжката тоалетна, където изгаряше от срам заради урината беглец, а те сдържаха смеха си, докато си тръгна. Динамиката сега е различна, нали? Има възможност да установи правилна връзка. Оставя лявата си ръка да провисне. Дава на чистачките шанс да видят превръзките, формата на зашитите му на мястото им пръсти. Да си представят как ли изглеждат отдолу. Може да им опише. Твърде отвратително зле, ето така изглеждат. Изобщо не подхождат на ръката му. Имат пепеляв цвят, твърди като пластмаса са и са зашити с черен конец с дебелината на крачета на тарантула.

Единствената грижа на Стрикланд е дали чистачките виждат пръстите му на слабата светлина. Махнал е централната крушка, след като се нанесе — предпочита шестнайсетте екрана да озаряват кабинета с призрачно сива светлина. След неспирния блясък в джунглата ярките светлини са също така неприятни като силните шумове. Ф-1 е непоносима. За благото на звяра Хофстетлър е започнал нощем да затъмнява лабораторията, но така е дори по-зле. Идеята, че и двамата с придобивката страдат от светлинна чувствителност, вбесява Стрикланд. Той не е животно. Оставил е животинското си аз в Амазония. Наложило му се е, нали се надява да е добър съпруг и добър баща.

Просто за да е сигурен, че чистачките ги виждат, той раздвижва зашитите си пръсти. Кръвта пищи, мониторите се замъгляват. Стрикланд примигва и се мъчи да не припадне. Тази болка — тя е друга работа. Докторите му дадоха хапчета за нея. Шишенцето е ето тук, на бюрото му. Докторите не знаят ли, че страданието има смисъл? То те прави по-корав, по-остър. Не, благодаря, док. Твърдите бонбонки ще свършат работа.

Умислен за острия им, жилещ, разсейващ вкус, Стрикланд най-сетне се обръща. Понеже Лейни отказва да разопакова кашоните след последното местене, наложило му се е да изрови бразилските бонбони сам. Струваше си. Торбичката бълбука като чист провинциален поток, когато я вдига. Прозрачните зелени топки хрущят между зъбите му. Така е по-добре. Много по-добре. Той издишва през език, игриво боцкан от захарта, и се отпуска на стола си.

Би трябвало да благодари на двете чистачки. Задето са му намерили пръстите. Такава беше молбата на Флеминг. Би казал на Флеминг да си го завре, но е отегчен. Седи зад бюро по цял ден. Как го понасят хората? Нужни са петдесет подписа, преди да му разрешат да си издуха носа. Сто подписа, за да си обърше задника. Срамота, че нито един от идиотите от ВП не е успял да вкара куршум на придобивката по време на нападението. Ричард е почти готов да вземе алабамскоуто поздравчи, да нахлуе във Ф-1 и да оправи положението, та на придобивката да й остане по-малко живот за изучаване. Щом Деуш Бранкя ритне кофата, той също ще ритне командването на генерал Хойт и ще се върне в живота на жена си и децата. Иска го. Нали? Смята, че го иска.

Освен това не може да спи. Не и измъчван от такива болки. Ами добре. Ще отпусне малко благодарност на глупавите чистачки. Но ще го направи по своя начин, просто за да е сигурен, че не го мислят за дете в мъжко тяло, което не се сдържа да не опикае цялата тоалетна. Освен това не бърза да се прибира у дома. Лейни го гледа така, сякаш направо не може да го понася. Все едно пръстите са едно нищо в сравнение с онова, което джунглата е изтръгнала от него и което трескаво се мъчи да си пришие обратно. Наистина се опитва. Тя не вижда ли, че той се старае?

Стрикланд вдига първото от двете извадени досиета.

— Зелда Д. Фулър.

— Да, сър.

— Тук пише, че си женена. Защо обаче фамилията на съпруга ти е различна? Ако сте разведени или разделени, следва да е отбелязано тук.

— Брустър, ’начи, е първото му име, сър.

— На мен ми звучи като фамилия.

— Да, сър. Но не е, сър.

— Да, но не. Да, но не… — Той натиска десния си палец в чело, изкривено от болката, която пълзи по лявата му ръка. — Отговори като този могат да продължат срещата ни цяла нощ. Дванайсет и половина е. Можех да ви извикам двете тук по обед, за да улесня нещата за себе си, но не го направих. Редно е от ваша страна да ми върнете услугата, така че да мога да се махна от „Окам“, да си стигна до леглото и да закусвам с децата си. Това звучи ли ви добре, мисис Брустър? Сигурен съм, че имате деца.

— Нямам, сър.

— Нямате? И защо така?

— Не знам, сър. Така и не… прихванах?

— Съжалявам да го чуя, мисис Брустър.

— Мисис Фулър се казвам, сър, Брустър е съпругът ми.

— Брустър. Това е фамилия или аз съм маймунски чичо. Е, сигурен съм, че имате роднини. Предполагам, че знаете как се правят децата.

— Нямам роднини, сър, съжалявам.

— Това извънредно ме изненадва. Не е ли необичайно? За хора като вас?

— Майка ми е починала при раждане.

— О! — Стрикланд разлиства папката. — Да, пише го на втора страница. Много лошо. Макар че след като е починала при раждане, надали ви липсва.

— Не знам, сър.

— Родена с късмет, така казвам.

— Може би, сър.

Може би. Той има чувството, че в слепоочията му набъбват два балона с киселина. Може би ще се взривят. Може би кожата му ще изгори, както си е на лицето, и чистачките ще видят пищящия му череп. Притиска пръст към страницата и събира непослушните си очи върху нея. Мъртва майка. Намеци за спонтанни аборти. Ама че странен брак. Шашава щуротия. Думите са безполезни. Да вземем за пример писмото с инструкции на генерал Хойт за Деуш Бранкя. Ами да, обяснява мисията. Но имаше ли и дума намек как джунглата прониква в теб? Как, докато спиш, лианите пробиват мрежата ти против комари, плъзгат се покрай устните ти, пробиват ти гръкляна и те стискат за сърцето?

Някъде там има правителствено писмо за тварта във Ф-1 и то също е шашава щуротия. Онова чудо вътре в цистерната не може да се опише в думи. Трябват ти всички сетива. В Амазония Стрикланд е бил наелектризиран, захранван от бяс и buchité. Завръщането в Америка го е заземило. Балтимор го е вкарал в кома. Може би откъсването на два пръста е в състояние да го върне в час. Понеже я го вижте само! По нощите седи и слуша нископлатени нощни бърсачки, наети тъкмо защото са бавни, необучени жени, и те му хвърлят своето може би право в лицето.