Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (60)

15

Гладенето: този досаден, влажен, водещ до мускулни крампи робски труд се е превърнал в идеално прикритие за двоен живот. Ричард никога в живота си не е гладил риза. Няма представа за размера на задачата, нито дали отнема половин час или половин ден. Лейни се буди преди изгрев-слънце, на скорост отхвърля колкото се може повече задачи, изпровожда децата на училище и след това гледа през парата сутрешните новини, като разтяга гладенето, докато Ричард не излезе. С Бърни Клей се е договорила за работно време от десет до три, което й позволява спокойно да стигне до работа и после да се върне у дома, и да прикрие екзотичния аромат на прясна хартия от офиса с просташките аромати на парфюми.

Ричард заминава със стария дрънчащ „Тъндърбърд“ и Лейни сгъва дъската за гладене, която от десет минути или дори половин час се преструва, че използва. Да лъжеш съпруга си е вирус за брака, тя го знае, но не е открила правилния начин да му сподели. Не е изпитвала подобна тръпка или вълнение откога? От дните на ухажването на Ричард, когато прелестният униформен войник тъкмо се бе завърнал от Корейската война? Поне от ранните дни на ухажването — след месеците срещи, по време на които годежът стана неизбежен, тя вече бе започнала да осъзнава, че почвата под краката й не е стабилна.

Лейни не се оставя да умува върху миналото. Много елементи в сегашното й ежедневие я вълнуват, интригуват и радват, но нито един повече от бързото преобличане в костюмите за работа, които държи в готовност в дъното на гардероба си. Това е ново предизвикателство — да се обличаш за делови задачи. Тя си води бележки за облеклото на секретарките. Правила е три отделни пътешествия до „Сиърс“. Официално облекло, не ежедневно. Хубаво, но не прекалено елегантно. Ласкаещо формите, но не фриволно. Противоречащи си цели, но това е то да си жена. Лейни се е спряла на тесни и прави поли, якичките й са къдрави или с извивка, блузите — скромни и с колан.

Пътуването с автобус до работа е също толкова приятно. Да овладееш телесния етикет на обществения транспорт, да си присвоиш цяла седалка за себе си, пъхайки в обятията си дамска чанта, подредена с ефикасността на войник, и, най-хубавото, задължителният любезен контакт с погледи между нея и другите работещи жени. Те седят поотделно, но са единен и обединен фронт.

Мъжете в „Клайн и Сандърс“ — е, те са мъже. През първите седмици задните й части биват нащипвани поне по веднъж дневно, всеки път — от различен мъж, действащ с все същото нагло собственическо чувство на човек, избиращ най-хубавата скарида от бюфета. Първия път Лейни изписква. На втория стиска зъби. На петия е научила достатъчно добре озъбването на работещата жена, та да накара нарушителя да й отвърне с виновно свиване на рамене. Тя продължава да зяпа сърдито този последен наглец, достатъчно дълго да го види да се присъединява към група кикотещи се задникопляскачи. Ощипаното място гори. Цялата седмица й прилича на някакво състезание — като в гимназията.

Така че тя се е зарекла да спечели, да се докаже като нещо повече от симпатично за щипане дупе. Без съмнение същата цел са си поставили машинописките и секретарките от агенцията. Както и дамите в автобуса. Или жените, които мият подовете в лабораторията на Ричард. Без значение в какво настроение е, Лейни винаги държи главата си високо вдигната. По време на обяда заучава наизуст телефонната система. Използва гласа си с увереност, на която ден след ден постепенно започна да вярва. Щипането намалява. Мъжете се отнасят любезно с нея. След това — дори още по-приятно явление — спират с любезностите. Разчитат на нея — сърдят й се, когато обърка нещо; купуват й картички и цветя, когато им спасява кожите.

А в тази област Лейни е станала майстор. Нужни са и наука, и изкуство, за да управляваш парада от егота, които се тълпят във фоайето; важни клиенти, рекламни плейбои от телевизията, млади модели. Тя се е научила да звъни на изключени телефони и да импровизира сцени, за да впечатлява клиентите.

— Здравей, Лари, „Пепси кола“ трябваше да презапише за вторник… — Лейни го изрича по чиста интуиция. Все едно обработва Ричард, преди да го помоли за джобни. Разбира се, напоследък не му иска нищо — разполага със собствени пари. Гордее се с това и копнее да сподели тази гордост със съпруга си. Но той не би я разбрал. Ще го приеме като лична обида.

До Бърни достигна новината, че импулсивното му решение за наемане на служителка се е изплатило. Предишната седмица я е поканил на обяд. В течение на първия половин час се е държал като всички останали. Притиска я да си вземе питие за възрастни, а когато Лейни отказа, все пак й поръчва джин „Рики“. Тя отпива веднъж, колкото да го умилостиви, и той го приема като сигнал да се пресегне през масата и да положи длан върху ръката й. Тя дори усеща сватбената му халка! Издърпва ръка, но запазва усмивката си нетрепваща и студена.

Все едно е минала изпит, който и двамата не осъзнават, че се провежда. Бърни отпива от своя „Манхатън“ и алкохолът сякаш разтапя похотливостта му до свободна, безгрижна привързаност. Какво ли е усещането, пита се Лейни, да си мъж и толкова прямо да променяш намеренията си, без страх от последиците?

— Виж — казва Бърни, — поканих те на обяд, за да ти предложа работа.

— Но аз вече си имам такава.

— Да, почасова. В случая става дума за кариера. На пълен работен ден. Осем часа дневно, четирийсет часа седмично. С всички добавки. Пенсионен пакет. Цялата торта с все черешката.

— Ох, Бърни. Благодаря ти. Но нали ти казах…

— Знам какво се каниш да отговориш. Деца, училище. Нали познаваш Мелинда в счетоводството? И момичето на Чък, Барб? Има вероятно шест или седем жени, които в момента държим на същите условия. В сградата има занималня. Довеждаш децата с теб рано на работа, а специален автобус обикаля и ги развозва по училищата им като колети. „Клайн и Сандърс“ плаща за услугата.

— Но защо… — Лейни вдига своя джин „Рики“, за да успокои треперещите си пръсти и дори се пита дали да не отпие, за да овладее и пулса си. — Защо бихте сторили това за мен?

— Ами, да му се не види, Елейн, в тази лудница, намериш ли свястна служителка, заключваш я с белезници. Иначе ще се озове в „Арнолд, Карсън и Адамс“ и ще им изпее всичките ни търговски тайни! — Бърни сви рамене. — Шейсетте години сме. След още някоя година светът ще принадлежи на жените. Ще имате абсолютно всички възможности, които притежават и мъжете. Съветът ми е да се приготвиш, да заемеш позиция. Сега стоиш на сутерена. Днес си рецепционистка, но кой знае? Притежаваш нужните качества, Елейн. По-умна си от половината твърдоглавци в сградата.

Да не би да е изпила коктейла, без да забележи? Вие й се свят. За да се успокои, Лейни се заглежда покрай бастиона от кетчуп, горчица и сос за пържоли към прозореца — и вижда майка, която се бори с пазарска чанта, докато бута паянтова детска количка. Обръща се в противоположната посока, в мрака на ресторанта, и забелязва акулите в луксозни костюми да се зъбят на печални любовници, които се молят гладните погледи на мъжете да означават нещо повече от глътване на една хапка.

Лейни би могла да им гарантира, че този поглед не означава нищо. Тъкмо снощи Ричард й е разказвал, че придобивката, която бил нает да пази, приближавала края на годността си, и когато си отиде, може би семейство Стрикланд ще има възможност да си обере чукалата от Балтимор. Тук не му харесва — Лейни го е видяла с томовете на енциклопедията в скута си, да преглежда статиите за Канзас Сити, Денвър, Сиатъл. Но на нея й допада този град! Тя го смята за най-великия в света. Да бъде изкоренена от единственото място, където се чувства полезна, е същинско въплъщение на опасността да се закачиш изобщо към мъж. Ти си паразит и когато домакинът ти започне да умира — да речем, от инфекция на пръстите — с това отравя и твоето кръвообращение.

Иска й се да приеме предложението на Бърни. Умува върху него всеки ден, дори всяка минута.

Но няма ли така да каже „не“ на Ричард?

— Знаеш ли какво, вземи си помисли — заявява по време на обяда Бърни. — Офертата важи, да речем, за месец. След това, предполагам, ще трябва да наема второ момиче. Хей, хайде да ядем. Гладен съм като вълк. Даже като два вълка. И половин глутница отгоре!