Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (18)

7

— Няма нужда да преразказвам в подробности на повечето от вас как най-добрите ни хора са го открили и как не всички се върнаха, за да споделят успеха си — казва Флеминг. — Но е моя отговорност да спомена — и се радвам, че моите чистачки са тук да го чуят — че в „Окам“ е доставена най-важната ни до момента придобивка и с нея трябва да се отнасяме именно като такава. Знам, че сте подписали клетвени декларации, но нека повторя. Строго секретните сведения не са за пред съпругите. Не са за пред децата. Нито за пред най-добрия приятел, с когото се познавате още от деца. Става дума за националната сигурност. От вас зависи съдбата на свободния свят. Лично президентът знае имената ви и искрено се надявам това да е достатъчно да ви опази от…

Напрегната до краен предел, Елайза долавя изщракването на кодирана карта в ключалка, и при това не в тази зад нея! Десетфутовата двукрила врата от другата страна на Ф-1 — тази, която свързва лабораторията с коридора, водещ до товарната рампа — се отваря. Вътре нахлуват двама мъже с каски и военни униформи, за да обезопасят входа. Въоръжени са — както всички в „Окам“ — само че не със загадъчни пистолети в набиващи се на очи кобури. На гръб са преметнали големи черни пушки.

Други двама, пак войници, вкарват в лабораторията палет с размерите на автомобил и на гумени колела. На него е закрепен, както на Елайза й се привижда в първия момент, железен „бял дроб“^[1]. В сиропиталището детският паралич беше неотвратимият и истински Торбалан — всяко дете, принудено да търпи твърде дълги проповеди и сухи лекции, бе способно да си представи нагледно ужаса от шията надолу да заседнеш завинаги в ковчег. Този предмет е също така цилиндричен, но няколко пъти по-голям, със стоманени болтове, хидравлични люкове, гумирани снадки и циферблати за налягането. Който и да е вътре, мисли си Елайза, сигурно е тежко болен, понеже и главата му се намира в цистерната. Флеминг се раздвижва, насочва палета към разчистена за целта площадка до басейна и едва тогава нямата чистачка осъзнава колко е наивна. Болните дечица не заслужават въоръжен ескорт от четирима.

Последен минава през двукрилата врата късо подстриган мъж с ръце като на горила и прегърбената походка на човек, който се притеснява от закрити пространства. Носи джинсово яке върху трикотажна сива униформа и дори това скромно облекло като че ли го затруднява. Обикаля цистерната, като дава нареждания и сочи как да заключат колелата и да настроят циферблатите. Не използва пръст за целта. На китката му на кожен ремък виси очукана оранжева палка, която завършва с два метални зъба. Елайза не е сигурна, но уредът й прилича на електрически остен за говеда.

И Флеминг, и д-р Боб Хофстетлър приближават новодошлия с протегнати десни ръце, но той изобщо не спира грейналия си поглед на тях, а обхожда цялата лаборатория и се вторачва право в Елайза и Зелда. На челото му две вени набъбват като подкожни рога.

— Какво правят те тук?

Сякаш в реакция на гласа му цистерната се разтърсва силно върху подложката си и отвътре се разнасят високочестотен рев и плискане на вода. Стреснатите войници ругаят и посягат към оръжията си. Нещо подобно на длан — но не може да е истинска, понеже е прекалено голяма! — удря по един от прозорците в корпуса на цистерната и Елайза не може да повярва, че стъклото не се счупва, устройството се люлее и войниците се строяват в бойна формация, а Флеминг тича към чистачките и крещи, докато Хофстетлър се мръщи на провала си да ги защити. Зелда се е вкопчила с две ръце в униформата на Елайза и я измъква в коридора заедно с количките им, а мъжът с електрическия остен задържа върху тях гневния си поглед секунда повече от необходимото, преди да присвие глава между раменете си и да се обърне към виещото пленено създание.