Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (100)

4

Дори когато сълзите му покапват по хартията, Джайлс ги включва в композицията, размазва ги с ръба на дланта си и вгражда течна мекота в суровите щрихи, така изобразява люспите на създанието. Усмихва се на това откровение, макар да очаква, че е само едно от многото предстоящи. Сълзи, капка кръв, нишка на слюнка от целувка: създанието ще използва магията си да превърне и тези субстанции в изкуство, в благодат.

Джайлс вдига ръка, завърта пръст. Създанието се намества, за да му се покаже от друг свой ъгъл, изпъва блестящата си шия, почти се пъчи. Джайлс се засмива, вкусва сол, облизва я и рисува, рисува, рисува — умиращ от глад пред отрупана маса, който се притеснява да не би сервитьорите да отнесат пиршеството. Дори не забелязва кога е заговорил — гласът му шушне като шумоленето на графита по хартията.

— Елайза казва, че си съвсем сам. Последен от вида си. Поне така я разбрах. — Художникът се засмива. — Колкото и да се старая, не успявам да схвана всичко, което тя казва. Естествено, не й повярвах отначало. Та кой ли би се хванал? След това те видях и ако мога да го призная, много си убедителен на живо. Надявам се ще ми простиш по-ранното недоверие. Може би дори ще ми симпатизираш. Какво си помисли, когато надникна за пръв път към вътрешността на военния кораб или на цистерната, в която те бяха сложили? Не мога да си представя особено ласкателни към човешкия род мисли. Но всичко се променя…

Хребетът над очите на създанието: рисува го сив като мъгла, беззащитен.

— Но после Елайза те намери. И ето отново — нали? Промяна. В нея със сигурност. Но да заподозра ли, че и в теб? Може би ние, хората, не сме лоши до крак? Ако такава мисъл ти е минала през ума, благодаря ти, макар да съм те предупредил, че е твърде щедра към нас.

Каскадата от люспи по гърдите на създанието, гладки като листенца — художникът рисува в тъмносребристо всяка една поотделно.

— Сега, след като се запознахме както трябва… о, между другото, аз съм Джайлс. Джайлс Гъндерсън. Прието е да се ръкуваме, но щом сме стигнали до етапа на голота в банята, предполагам, че можем да го пропуснем. Нали разбираш, сега — като съм те срещнал — се улавям, че съм се върнал в кръг там, откъдето започнах. Не съм сигурен дали съм съгласен с нашата Елайза. Дали си сам-самичък? Възможно ли е? Защото ако ти си аномалия, то и аз съм такава…

Прозрачните плавници той рисува в пепелно облачносиво, костиците в тях — черни щрихи.

— Глупаво е. Но имам чувството, че и аз съм изваден от мястото си. Или времето си — може би съм роден прекалено рано. Онова, което съм изпитвал като момче… бях твърде малък да го разбера, твърде не на място или време, за да предприема нещо по въпроса. Сега, когато разбирам? Е, стар съм. Виж ме само. Заклещен съм вътре в това тяло. Времето ми изтича, макар и да се чувствам така, сякаш никога не съм имал време, не и истинско…

Формата на черепа изобразява с най-гладките, леки като перце щрихи.

— Но не е възможно да съм единствен, нали? Разбира се, че не. Не съм тъй специален. Аномалии като мен съществуват навред по света. Но кога една аномалия престава да бъде такава и става нещо обичайно и редно, а? Ами ако двамата с теб не сме последни представители на вида си, а едни от първите? Първите по-добри създания в един по-добър свят? Можем да се надяваме, нали? Че не сме от миналото, а от бъдещето?

Джайлс вдига рисунката на една ръка разстояние. Като за скица на модел не е зле. А и за какво служат скиците, а? Упражнение за по-сериозен труд. Той пак се киска. Дали планира нещо такова? Леле, не се е чувствал толкова вдъхновен от десетилетия.

Поема си дъх и обръща листа към ваната. Създанието накланя глава така, че и второто му око да се подаде от водата. Взира се в скицата, след това накланя глава да я сравни с потопеното си тяло. Учените от „Окам“ може и да настояват, че наличието на самосъзнание в създанието не е възможно, но Джайлс е готов да свидетелства друго. Гостът във ваната разпознава собствения си портрет и за него той е различен от отражение в река. Това е, накратко, магията на изкуството. Осъзнаването на възможността да те изобразят по подобен начин означава активно съдействие с художника. Боже мили, мисли си Джайлс, вярно е — те не са така различни един от друг. Струва му се, че все още би могъл, на подходяща светлина и окъпан в подходящата вода, да изглежда красив.