Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (51)

6

Настъпва пролетта. Сивата пелена се вдига от небето. Изчезват буците стар сняг, свити в сенките като треперещи зайци. Там, където е царяла тишина, пеят първите птички и нетърпеливи момчета блъскат с бейзболните бухалки по пясъка. Вълните, които се плискат в пристаните, вече не са зеленясали. Менюто се променя — човек го надушва през прозорците, отворени за първи път от месеци. Но не всичко е наред. Дъждът продължава да страни от града. Тревата е разрошена като прическа сутрин и жълта като урина. Градинските маркучи се разгъват за неотменима задача. Дървесните клони стискат пъпки като юмруци. Решетките на каналите обръщат жадните си мръсни зъби към слънцето.

Елайза се чувства по същия начин. Бурното течение в нея е принудително пресечено. Не е влизала във Ф-1 от три дни — пет, ако се брои и уикендът, а тя го брои, пресмята наум всяка негова минута. Лабораторията е все заета. Вътре правят все повече опити и войниците патрулират по-усърдно; следите им цапат прясно измитите коридори още преди да са изсъхнали. Когато Елайза пристига на работа, Флеминг не е сам на царския престол в кабинката над фоайето. С него е и Стрикланд. Нямото момиче не поглежда към него и се надява да не го е видяла току-що да й се усмихва.

Пералното помещение все още пари на очите, пет години след като пералните машини са извадени оттам. Това се е случило, след като Елайза е намерила Лусил припаднала от изпаренията на белината. В доблестен подвиг, който Зелда обича да си припомня покрай автоматите за обяд, приятелката й е вдигнала Лусил в четириколесната количка за пране и я е изкарала на по-чист въздух в столовата, преди да се обади в болницата. „Окам“ не обича вниманието, цялото пране сега се препраща в „Милисънт Лоундри“, а Елайза и Лусил са късметлийки, че са запазили работата си.

Сега в базата само сортират прането. Зелда и Елайза разделят мръсните кърпи, халати и лабораторни престилки на големи маси под съпровода на прясна случка с Брустър. Зелда е искала да гледа „Прекрасният свят на цветовете на Уолт Дисни“, но мъжът й настоял за „Семейство Джетсън“ и вдигнал такъв скандал, че накрая тя го изтърсила от креслото му като боклук от кошче, при което той в течение на цял час ревал с пълен глас песничката на „Джетсън“, докато вървяло нейното предаване.

Елайза знае, че Зелда й разказва всичко това, за да я извади от мрачното настроение, което тя не е в състояние да скрие и отказва да обясни. Благодарна е и между разпределянето на прането в количките, с възможно най-много ентусиазъм вмята коментарите си в знаци. Двете приключват и изкарват количките си в коридора. Тази на Елайза скърца — вдига достатъчен шум един „впит“ да покаже увенчаната си с шлем глава в далечния край на коридора, за да оцени степента на заплаха. Пътят им ги превежда покрай Ф-1. Елайза се старае да подслуша издайнически звуци, като същевременно да не изглежда, като че се мъчи да ги чуе.

Завиват наляво и се насочват по лишен от прозорци коридор, тъмен с изключение на оранжевите лампи на паркинга, грейнали през двете крила на врата, задържани отворени с дървена греда. Зелда отмества гредата, придържа едното крило, издърпва количката след себе си и задържа вратата, за да може да я последва Елайза. Отвън ги посрещат, както често се случва, колегите им от гробарската смяна — накацали са на ръба на рампата като птици по жица и дърпат от цигарите си. Учените си позволяват да не спазват забраната за пушене в базата, но не и чистачите; няколко пъти нощем се събират тук, отзад, и враждите им затихват за една цигара време. Има риск — разрешено е да се почива само в централното фоайе, не и тук, не толкова близо до стерилните лаборатории.

— Трябва да смажеш колелцата — казва Йоланда. — Чух скърцането им от миля разстояние!

— Не я слушай, Елайза — обажда се Антонио. — Така имам време да си среша косата, за да изглеждам добре за теб!

— Че това коса ли е? — хили му се Йоланда. — Аз пък си мислех, че е валмото, дето беше задръстило мивката!

— Мис Елайза, мис Зелда — подвиква Дуейн. — Защо вие двете никога не пушите с нас?

Елайза свива рамене и посочва белезите на шията си. Едно дръпване от цигара в бараката зад Дома е било достатъчен експеримент за нея; кашляла е, докато прахолякът не потъмнее от кръв. Тя завърта скърцащата количка надолу по рампата, маха на шофьора на „Милисънт Лоундри“ — той я гледа в страничното огледало на микробуса — и започва да мята материала си през отворената задна врата в подготвените за целта кошници. Зелда паркира количката си до тази на колежката си, но се обръща към останалите чистачи:

— О, да му се не види! Донякъде ми липсва вкусът. Я ми дай тази цигара!

Другите ликуват, когато тя се присъединява към тях на горния край на рампата. Зелда приема един „Лъки Страйк“ от Лусил, пали, дърпа си и обляга лакътя на ръката, с която пуши, в дланта на другата. В тази поза Елайза си представя по-млада и стегната версия на приятелката си, въртяна из танцовата зала под гърмящата музика от издокаран в костюм ухажор, може би Брустър. Тя проследява издишания от приятелката й дим, който се издига и заблестява под прожекторите, преди да премине пред охранителна камера.

— Не бой се, захарче!

Поглежда стреснато към Антонио. Той й смига с едното си кривогледо око и грабва невинна метла от временното й убежище до стената. Вдига я с дръжката нагоре, така че краят да чукне по дъното на камерата. Събраният прах по долния й панел показва как чистачите всяка нощ накланят камерата нагоре, по един и същи начин, преди да я върнат с почукване на място.

— Така си създаваме малко сляпо петно за няколко минути. Доста хитро, а?

На Елайза й трябва близо минута да осъзнае, че е спряла да товари прането. Шофьорът от „Милисънт“ натиска клаксона — тя не реагира. Дуейн се опитва да я пробуди с шега, пита я как така е започнала да носи много повече варени яйца за обяд, отколкото може да изяде — тя пак не реагира. Накрая Зелда угася цигарата си, прави знак на шофьора да се успокои и се спуска по рампата да свърши и своята част от товаренето.

— Добре ли си, миличка? — пита тя.

Елайза чува вратните си прешлени да пукат в кимване, но не може да отклони поглед от пушачите, които изхвърлят димящите си фасове в знак на капитулация пред часовника и оставят Антонио да избута охранителната камера обратно в първоначалното й положение. Тя почти не чува Зелда да затваря вратите на микробуса и да удря по тях, за да даде на шофьора знак, че може да потегли. Сляпо петно: Елайза умува върху термина, изучава го, смята го за познат и почти привичен. Като изключим Зелда и Джайлс, тя е изживяла целия си живот в сляпо петно, забравена от света, и няма ли да е страхотно, мисли си, ако тази невидимост се окаже нещото, което ще й позволи да шокира всички?