Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (85)

40

Джайлс вярва, че изиграва отлично представление в ролята на Човека, който не може да си разкопчае предпазния колан — и точно тогава лампите угасват. И то не само двете на товарната рампа. Всичките — прозорците на кабинети, осветлението по алеите, моравите, площадките, паркингите… навсякъде крушките примигват и гаснат. Охранителят отстъпва от микробуса, оглежда сградите и посяга към радиото си.

— Говори Гибсън, товарна рампа. Всичко наред ли е вътре? Край.

Елайза не е казала нищо за изключване на осветлението. Джайлс се възползва от възможността да надзърне в страничното огледало към товарната рампа. Копнее тя да се появи. Едновременно с това се надява да не дойде. Поне засега. Този пазач няма да се махне оттук. Така че се налага да му отвлече вниманието. Джайлс се навежда през прозореца и си прочиства гърлото.

— Сър? — Изругава се под нос, шофьорите не говорят така. Пробва пак. — Друже?

Пазачът настройва станцията си.

— Тук е Гибсън, товарна рампа, край!

— Много съжалявам за картата — казва Джайлс, — малко се срамувам от годинките си. Виж това. То е тупе. Боя се, че съм суетен, макар да те уверявам, че не ми пречи на способностите да карам пране.

Пазачът му се нахвърля и сръчно разкопчава кобура си.

— Пак повтарям, мистър Паркър. Излезте от микробуса!