Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (79)

34

Елайза спринтира в пералното помещение. Започва се: за момент е мярнала Мопса да влиза на заден на товарната рампа и така да криволичи като змия, че охранителят се е втурнал напред — притеснително събитие, въпреки че е позволило на чистачката достатъчно свобода да вземе метлата и да избута наблюдателната камера нагоре, преди да избяга оттам. В кръста я подпира индустриалната мивка и тя запушва канала, пуска и горещата, и студената вода. Граби кърпи от кофата и ги хвърля във водата. Двете със Зелда са прекарали години в подигравки с графика на Флеминг, но сега тя трябва да му го признае: ритуалите, вградени в мозъка й, я държат в коловоза на работата, когато иначе би могла да рухне от ужас.

Тя измъква течащите хавлии от мивката и ги пуска, тежки като кал, в най-близката празна перална количка. Продължава в този дух, с униформа, която все повече се просмуква. Накрая напълва коша наполовина, спира водата и стиска дръжката. Бута количката, но тя не помръдва. Костният й мозък се обръща на лед. Опитва пак, оголила зъби, с напрегнати мускули и здрав напън на маратонките. Първият инч е най-труден, но след това товарът набира скорост, едно завъртане на колелата, сетне второ… Спрялото сърце на Елайза ускорява ударите си само за да прескочи отново: това е скърцащата количка, онази дето вие като котарак, и не е останало време да я смени…