Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (25)

14

Стрикланд е залят от горещата вълна на срама. Определено прекали с плисването на урина по плочките. Имаше намерение да стресне чистачките. Планира да стресне здравата всички, хвърлили око на придобивката тази нощ. Прихванал е този номер от генерал Хойт, когато бяха позиционирани в Токио. При първа среща с нисшестоящ веднага му покажи колко малко значи за теб. Още щом видя чернокожата чистачка, превития гръб на другата, писоара… и идеята го сполетя. Но продължението е отвратително. Да пикае на земята — така правеше в Амазония. Чистота, за това копнее сега, и ето го на̀, буквално си пикае на желанията.

Поглежда през рамо и хвърля хубав поглед на малката. Лицето й е открито. Чисто е от онази гадост, с която Лейни го плеска. От това му става още по-зле. Подканва пикочния си мехур да се изпразва. Озърта се за някаква по-различна тема за разговор. Намира говеждия остен. Без съмнение и двете жени го зяпат. Отмъкна го от един фермер, преди да напусне Бразилия. Беше селяк, който едва връзваше две приказки на английски, обаче го нарече „алабамскоу поздравчи“. Наистина помагаше да вкарва придобивката в басейна и да я изкарва оттам, когато се нуждае от окуражаване. На единия извит като рачешка щипка електрод е залепнала голяма, тъмночервена капка кръв. Проточила се е към белия порцелан. Всеки момент в тоалетната ще стане още по-мръсно.

Стрикланд нарочно заговаря весело, за да разпръсне самоотвращението си.

— Виждате ли го това чудо ей там? Професионален „Фарм мастър 30“, модел 1954 г. Не е от онези новоизфабрикувани боклуци от стъклопласт. Стоманена ос, дъбова дръжка. Може да се настройва между петстотин и десет хиляди волта. Хубавичко го огледайте, дами, но недейте го пипа!

Стрикланд целият почервенява. Звучи, все едно говори за чепа си. Отвратително, направо отвратително. Ами ако Тими чуе какви ги приказва? Ами Тами? Обича децата, нищо че се страхува да ги докосне — бои се да не ги нарани. Така имат възможност да го съдят само по онова, което му излиза от устата. В гърдите му започва да разцъфтява гняв към тези жени, задето са станали свидетелки на грозотата му. Не е тяхна вината, че са се намирали в това помещение, разбира се. Но са виновни, че са се хванали на тази работа, нали? Че са се поставили в това положение? Последната капка урина пада. Напомня му на натежалата капка кръв, увиснала от алабамскоуто поздравчи.

Стрикланд клати таза си, запасва се и закопчава панталоните си със стряскащо изсъскване. Жените отклоняват погледи. Да не би да има капки урина по крачолите? Вече не е в джунглата. Налага се да мисли за такива неща през цялото време. Иска да избяга от тази твърде ярко осветена стая и мазалото, което е направил. Приключвай, казва си.

— И двете чухте какво рече човекът в лабораторията. Надявам се, не се налага да го повтарям.

— Имаме нужното ниво разрешително — репчи се негрото.

— Знам, че имате. Проверих.

— Да, сър.

— Работата ми е да проверявам.

— Извинете, сър.

Защо тази жена утежнява излишно ситуацията? Защо не каже нещо другата, толкова по-красива и толкова по-дружелюбна? На Стрикланд въздухът в помещението му се струва застоял. Въображението му се е задействало, няма начин. Сърцето му препуска. Той посяга за мачете, което не е там. Обаче поздравчито е под ръка. Върши чудесна работа. Ричард копнее да вкопчи пръсти в него. Изсмива се през стиснати зъби:

— Вижте. Аз не съм от привържениците на Джордж Уолъс^[1]. Смятам, че място има и за негрите. Честна дума. На работа, в училищата, със същите права като белите. Но вие, хора, трябва да поработите върху речника си. Чуваш ли се, а? Едни и същи думи повтаряш. Сражавал съм се редом с негро в Корея, когото пратиха на военен съд заради нещо, за което не беше виновен, понеже съдията искаше да чуе истината, а той не успя да изцвърка друго освен да, сър, и не, сър. Ето защо толкова народ от вашата раса кисне по затворите. И нямам предвид нищо лично. Чух, че затварят Алкатраз другия месец и там почти няма негри, а вътре са все най-лошите престъпници, каквито се срещат в страната. Чест прави на расата ви. Трябва да се гордеете.

Какви, по дяволите, ги плещи сега пък, чуди се Стрикланд. Алкатраз? Чистачките сигурно го мислят за пълен перко. Веднага щом излезе, смехът им сигурно ще взриви тоалетната. Пот се стича по лицето му. Стените се сближават около него и температурата е сигурно над шейсет градуса. Стрикланд кима, забелязва пликчето с твърди бонбони, грабва го и бърка вътре. Не си е измил ръцете преди това. Чистачките първи биха забелязали подобно нещо. Отвратително, просто отвратително! Той набутва едно зелено топче в устата си. Поглежда за последно стреснатите жени.

— Някоя от вас, дами, да иска бонбонче?

Но зелената топчица е като конска юздечка. И той самият не успява да разбере въпроса си. О, тези двете ще се смеят, няма съмнение. Шибани чистачки. Шибани хора! Ще трябва да бъде по-суров с учените, да не се дъни така, както се издъни тук. „Окам“ не е по-различен от „Жозефина“. Ще трябва да се погрижи всички да разберат, че Стрикланд е на руля. Не Дейвид Флеминг, любимецът на Пентагона. Не д-р Боб Хофстетлър, сладичкият биолог. Стрикланд се обръща на пети. Хлъзгаво е. Надява се да е от сапунената вода, не заради урината. Захапва бонбона, за да не му се налага да слуша влажното джапане на подметките си и грабва поздравчито от мивката. Капката кръв май пада. Е, чистачките ще я избършат. Но ще я запомнят. Ще запомнят и него. Отвратително, просто отвратително!