Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (6)

6

Във втория апартамент Елайза е посрещната от щастлива орда: грейнали домакини, ухилени съпрузи, възторжени дечица, самоуверени тийнейджъри. Но те не са по-реални от ролите, които се играят в киносалона. Герои от рекламите са и макар тези оригинални картини да са създадени с изумително майсторство, нито една от тях не е окачена в рамка. „Лесни за сваляне водоустойчиви мигли“ служи да затапва пукнатина, откъдето бълва студен въздух. „Меко озаряваща пудра за лице“ държи отворена врата за проветряване. „Трикотажните злочестини на 9 от 10 жени“ е префасонирана на маса, на която да стоят канчетата с бои за създаваното в момента произведение. Тази липса на гордост потиска Елайза, макар че всичките пет котки са несъгласни с нея. Опънатите платна представляват страхотни плата, откъдето е удобно да дебнат мишки.

Една котка търка мустачки в тупе, което се върти върху човешки череп, наречен — по причини, които Елайза не може да си спомни — Анджей. Художникът — Джайлс Гъндерсън — изсъсква и котката побягва с мяукане към тоалетната. Джайлс се навежда над статива си и присвива очи иззад изпръскани с боя очила с рамки от костенуркова черупка. Втори чифт очила е вдигнат над буйните му вежди, а трети е кацнал на върха на плешивото му теме.

Елайза се надига на носовете на обувките си „Дейзи“, за да надзърне през рамото му към картината: едно недовършено семейство — нарисувани са само главите им — се е скупчило над купол от червен желатин, двете деца са зяпнали като гладни маймунчета, таткото се е хванал за брадичката във възхита, а майката изглежда доволна от щастливото си потомство. Джайлс се бори с устните на таткото; Елайза знае, че мъжките изражения го побъркват. Навежда се още малко и го вижда да оформя собствените си устни в усмивка, докато се мъчи да рисува — толкова е очарователно, че тя не се сдържа: навежда се и целува стареца по бузата.

Той я поглежда изненадан и се изкисква.

— Не те чух да влизаш! Колко е часът? Сирените ли те събудиха? Затегни колана, скъпа моя, за нови висоти на патоса. Радиото казва, че шоколадовата фабрика гори. Може ли да има нещо по-ужасно? Обзалагам се, че всички деца се въртят неспокойно в леглата!

Джайлс се усмихва под изисканите си тънки мустаци и вдига двете четки, които е хванал в ръце — едната е червена, а другата зелена.

— Трагедия и наслада — казва той, — ръка за ръка.

Зад Джайлс черно-белият телевизор — голям е колкото кутия за обувки и се мъдри върху стойка на колелца — излъчва с бръждене сцена от късен филм. Боджангълс^[1] танцува заднешком по стълбище. Елайза знае, че това ще възхити приятеля й. Бързо, преди да се наложи Боджангълс да намали темпото заради Шърли Темпъл, тя прави с два пръста знака „погледни“.

Джайлс се обръща и пляска с ръце, като смесва червената боя със зелената. Направо не е за вярване какви ги върши Боджангълс, затова Елайза се засрамва от внезапно обзелата я самоувереност: би могла да танцува с него по-добре от Шърли Темпъл, стига да се беше родила в един напълно различен свят. Винаги е искала да танцува. Присвива очи към телевизора, започва да си тактува, без да обръща внимание на долитащата от киното под нея музика, и се впуска в танц заедно с Боджангълс. Не е зле: всеки път, когато той ритне предната стена на някое стъпало, Елайза чуква с крак най-близкия до нея предмет — столчето на Джайлс — с което разсмива художника.

— Знаеш ли кой друг можеше да слиза с такива засукани стъпки по стълбите? Джеймс Кагни! Гледахме ли „Янки дудъл денди“? Ах, а трябва! Кагни слиза по онова ми ти стълбище. Чувства се на седмото небе. И започва да размята крака, все едно задникът му се е подпалил. Пълна импровизация, да не говорим колко е опасно! Но такова е истинското изкуство, мила моя — опасно.

Елайза вдига чинията с яйцата и жестикулира: „Хапни, моля те!“.

Джайлс се усмихва тъжно и взима чинията.

— Честна дума, без теб щях да съм умиращ от глад художник, казвам го в най-буквалния смисъл. Събуди ме, когато се прибереш, става ли? Ще напазарувам: закуска за мен, вечеря за теб.

Елайза кимва, но сочи упорито към сгъваемото легло, което стои неразпънато.

— Когато вискозните плодови форми призоват Джайлс Гъндерсън, той се притичва на служба! Обещавам ти — после ще навестя и страната на сънищата.

Джайлс чуква едното яйце в „Трикотажните злочестини на 9 от 10 жени“ и плъзва друг чифт очила покрай предните два. Отново извива устни в усмивката, която се опитваше да нарисува: само че този път е малко по-голяма и Елайза е доволна. Да се раздвижи я подсещат чак тътнещите фанфари от финалната сцена на филма отдолу. Знае какво ще стане сега: на екрана ще се материализира думата „Край“, ще се завърти списъкът с участвалите актьори, лампите в залата ще грейнат и зрителите ще изгубят досегашната си анонимност.