Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (41)

30

Елайза подозира, че никога повече няма да познае нощи на подобна възхита и наслада. Срещите във Ф-1 са твърде прекрасни, за да ги възприеме в цялост. Преповтаря си ги колкото се може по-старателно, на задъхани откъси, като сцени от филм, чието място е на петдесетфутовия екран в „Аркейд“, вместо на малкия телевизор на Джайлс. Целият басейн засиява в електриковосиньо, щом тя влезе в лабораторията. V-образната следа на създанието, което се плъзва под водата да я посрещне. Яйцата са гладки и топли като бебешка кожа. Главата на създанието се показва от водата, очите му напоследък рядко са златисти, сияят с по-топли, по-човешки цветове и примигват, не проблясват. Приглушеното стенно осветление е топло, оранжево като слънчеви зайчета в сено в ясли. Масивната, въоръжена с остриета длан на създанието, което прави знака за „яйце“ с движения, нежни — все едно гали патенце. Изражения, на които Елайза е забравила, че е способна: възбуда до прехапване на устните, отразена в метални хирургически маси, ококорено предвкусване, отразено във водата на басейна, усмивки до уши, отразени в грейналите очи на създанието… Дори ежедневните задължения, разочарованието, предшестващо посещенията при него, са окъпани в сиянието му. Сутрешните яйца не подскачат в тенджерата на печката й, а танцуват. Тя вече не влачи крака от стая в стая при събуждането си — имитира Боджангълс в кухнята и Кагни в спалнята. От ден на ден проявява повече дързост при избора си на обувки, които блестят по пожарната стълба на „Аркейд“, все едно е позлатена. Танцува по прясно измитите подове на „Окам“ и гледа как обувките й хвърлят отблясъци като изгряващо слънце над езеро. Зелда се кикоти на оживлението й и прави забележка, че Елайза се държи точно като нея при първите срещи с Брустър — коментар, който нямата девойка пренебрегва, но се чуди, на път да се побърка е, дали колежката й не е хванала съвсем точно смисъла на случващото се. Надрасканите, рошави обложки на пликовете с плочи — дванайсетинчов квадрат — се оказват точното измерение на радостта. Съществото прави знака за „плоча“, преди Елайза да преполови лабораторията на път към басейна, а той вече стои близо до перваза, изправил торс, люспите по гърдите му блестят като витрина с бижута. Изтриването на праха от игличката на грамофона е като избърсване на сълза от око.

Майлс или Франк, или Хенк, или Били, или Патси, или Нина, или Нат, или Фатс, или Елвис, или Рой, или Рей, или Бъди, или Джери Лий се превръщат в ангелски хор, всяка изпята от тях дума — натежала от история, която създанието копнее да разбере. Светлинките му — главозамайващото му искрене — са симфоничен отговор на пурпурното сияние на певците, на синьото сияние на рокендрола, на мътножълтото сияние на кънтрито и примигващото оранжево на джаза. О, докосването на ръката му, рядко, но възбуждащо, когато взима яйцето от дланта на Елайза! Онзи път, когато тя дръзва да не държи нищо, но създанието все пак посяга, подрасква леко с нокти по ръката й и свива длан в нейната, сякаш му е приятна играта на ужким яйце, и я оставя да затвори пръсти около неговите, и в този миг и двамата не са в настояще и минало, не са човек и звяр, а жена и мъж.