Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (73)

28

Мопса се лашка по „Фалс Роуд“. Трябва да пристигне, според графика на Елайза, един час преди истинския перален микробус — по-ранна поява ще породи подозрения. Прегазва ярките езера на уличните лампи по протежение на криволичещата вена на „Джоунс Фалс“, покрай черните трупове на „Друид Хил Парк“ и лилавите морави на „Балтимор Кънтри Клъб“. Части от града, които Джайлс никога не е проучвал и няма да се върне повторно. Настъпва газта, когато е нервен, ето защо завива наляво по „Саут авеню“ толкова бързо, че чувства как колелата от страната на пътника почти се отделят от асфалта. Мопсът се разтърсва и една от кутиите отзад се преобръща и изсипва торпеда от водни бутилки като подводница „Поларис“. Джайлс ругае, бори се с колата, забавя скорост пред тъмен комплекс, наречен Дом за оздравяващи деца „Хепи Хилс“ — последната забележителност преди „Окам Роуд“.

Джайлс не е идвал насам от деня, когато докара деветнайсетгодишната Елайза за нейното интервю. Нищо не се е променило. Гъстите дървета от двете страни на пътя все още изглеждат така, сякаш сред тях се крият тролове, а осветеният часовник на знака на „Окам“ все още сияе като втора луна. Художникът отдавна съжалява за изиграната от него роля в назначаването на Елайза на тази длъжност. Не и днес. Днес тя има цел и гледката е прекрасна. Той се опитва да не го забравя, докато следва знаците „Товарна рампа“ на път през празния паркинг. Е, не е съвсем празен — Джайлс забелязва гигантски зелен „Кадилак Купе де Вил“, преди фаровете на Мопса да осветят дежурния на караулката, вдигнал ръка за спиране, а другата държи на прибрания в кобур пистолет на кръста.