Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (34)

23

Сънищата на Елайза са започнали да се утаяват. Изтегнала се е на дъното на река. Всичко е изумруденозелено. Тя се оттласква от мъхести камъни, плъзга се през милувките на водорасли, оттласква се от покритите с кадифето им клони на потънали дървета. Лека-полека по течението се появяват предмети, които разпознава. Таймерът й за яйца се върти полека. Самите яйца са малки луни в процес на въртене. Обувки се носят покрай нея като пасаж тромави риби и обложки на плочи се реят като скатове.

Два човешки пръста изплуват пред очите й и Елайза се събужда.

У Ричард Стрикланд я притесняват много неща, но именно пръстите я преследват и в сънищата й. Нужни са няколко такива сънища преди една нощ тя да седне ококорена, сполетяна от прозрение. Та нали пръстите за нея са начин за връзка със света! Не е глупаво, мисли си, да бъде изплашена от мъж, който рискува да изгуби своите пръсти. Представя си еквивалента при говорещ човек и е ужасно: зъбите на Стрикланд падат през нацепените устни — човек, който вече не е способен или не умее да обсъжда онова, което прави, преди да го направи.

И Елайза има постъпки, които не иска да обсъжда. В по-късната половина на нощта, когато двете със Зелда работят поотделно. Тогава притиска ухо до леденостудената врата на Ф-1. Затаява дъх и слуша. Гласовете обикновено се пренасят през стените на лабораториите, но тази нощ не се чуват никакви. Тя поглежда към количката си, която е паркирала пред друга лаборатория по-нататък по коридора, с надежда да подлъже Зелда, ако се присъедини към колежката си по-рано от очакваното. Чувства се разголена, както носи толкова малко — само кафявата хартиена кесийка с обяда и служебната си карта. Пъха картата в четеца на бравата и се моли ключалката да се задейства по-тихо.

Стандарт за „Окам“ е безкомпромисната яркост. Лампите не се гасят. Елайза никога не е виждала дори един-едничък ключ. Следователно сумракът във Ф-1 е зловещ като пожар. Веднъж влязла, Елайза притиска гръб към затворената врата и се паникьосва да не би нещо да се е объркало. Но меднозлатистото сияние, което се лее от инсталираните по периметъра на лабораторията лампи, очевидно е нарочен ефект.

Светлината е достатъчна, за да се вижда, но я придружават и шумове, които задържат Елайза залепена за вратата. Трака-трак, чука-чук, жът-жът-жът, бръммм, хъ-хъ-хъ-хъ-хъ, пльок-пльок, куру-куру, съ-ъъъ-ъъъ, хик-рик-хик-рик, бълбук-бук-бук, фиууу. Елайза е прекарала целия си живот в града, но разпознава звуците от дивата природа, на които не им е мястото в този циментов бункер. Те поглъщат клиничния покой, настъпил след работно време във Ф-1, просмукват се с хищническа заплашителност във всички маси, кресла и картотеки. В лабораторията са пуснати на свобода чудовища.

Здравият разум на Елайза изскубва волана на ума й от страха. Птичите песни и жабешките квакания идват от един източник, някъде отдясно. Те са на запис и лабораторията не се различава по нищо от прожекция в „Аркейд“ — намаленото осветление, звуковият съпровод. Някой учен в базата е разработил ефект, който Джайлс би нарекъл мизансцен — атмосферно благоустройство, което допълва прожектираната в момента фантазия. Елайза предполага, че авторът е Боб Хофстетлър. Ако изобщо в тази база някой притежава емпатията, нужна за подобно артистично начинание, това е именно той.

Чистачката отива до мястото, където е взела от пода пръстите на Стрикланд. Стъпките й са шумни и тя се наругава за разсеяността. Имала е намерение да обуе чехли с гумени подметки. Или си е оставила пурпурните обувки на ток за подсъзнателно вдъхновение? От дясната й страна се разнася съскане. Анаконда, привлечена от превъплъщенията на джунглата? Не — това е въртенето на ролката на магнетофона. Предницата му от неръждаема стомана блещука като озарена от луната река; Елайза я приближава достатъчно, за да различи подскачащите стрелки на шумомерите. Наоколо са нахвърляни кутии. „Мараньон^[1] полеви #5“. „Токантин полеви #3“. „Ксингу/Неизвестен полеви #1“. Има и струпано допълнително аудио оборудване, което й изглежда непознато, като изключим стандартно записващо устройство.

Елайза отстъпва встрани и обикаля цистерната. Още един многозначителен признак: горният люк е отворен. Тя очаква космите на врата и ръцете й да щръкнат от ужас, но това не се случва. Продължава към басейна. В крайна сметка именно той е овладял мислите й. Всяка вана, която взима, я взима в този басейн — или поне така си представя. Фантазията я следва през цялата й рутина: яйца, подскачащи във вода, цъкането на часовника, надеждата на обувките, разочарованието на дългосвирещите плочи, Джайлс спира четката си, за да й пожелае лека нощ, без да има представа за странните мисли в главата й.

На пода, на един фут от басейна, има начертана червена линия. Не е безопасно да се преминава по-нататък. Защо тогава тя обмисля да го стори? Понеже не може да си го избие от главата, това животно, което мистър Стрикланд е домъкнал тук, което впитите пазят с огнестрелно оръжие и което доктор Хофстетлър желае да изучи. Елайза знае, че и тя е била онова във водата. Била е безгласната, която хората са отвели, без дори да попитат какво иска. На свой ред може да се държи по-мило. Може да уравновеси везните на живота. Може да стори онова, което никой човек не се е опитвал да прави с нея — да комуникира.

Продължава напред, докато двуфутовият парапет не я подкосява над коленете. Повърхността на водата е неподвижна. Но не идеално неподвижна. Нужно е само да се вгледаш по-добре, наистина да погледнеш, за да видиш как диша водата. Елайза издиша, вдишва и оставя плика с обяда си на парапета. Той изхрущява, силно, все едно е забила лопата в пръстта. Тя се взира в повърхността на водата за реакция. Нищо. Бърка в плика и се мръщи на шумоленето. Нищо. Намира онова, което иска, вади го; то блещука на меката светлина. Едно твърдо сварено яйце.

Дни наред тя се самопредизвиква да го добави към трите, които вари всяка вечер за Джайлс. Сега го обелва. Пръстите й треперят. Това е най-грозно обеленото яйце в живота й. По парапета падат бели парченца черупка. Яйцето най-сетне е разкрито и какво по-кохерентно и елементално има от едно яйце? Елайза го държи в шепата си като магически предмет, какъвто е. И водата реагира.