Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (27)

16

Мистериозното пришествие на Стрикланд сложи край на историите за Брустър като любима тема на разговор. Елайза не може да се отърве от мисълта за видяното в цистерната, но така и не споделя със Зелда — с всеки изминал ден споменът й се струваше все по-невероятен. Вместо това — и слава богу за което — духовитата й колежка сваля напрежението, като се шегува с всичко наоколо. Откри например, че Флеминг продължава да нарича въоръжената охрана на Стрикланд ви-пи — от „Военна полиция“ — а не „впити“, термин, който даже повече им приляга, понеже безмълвните, сурови войници чупеха стойки с глътнати кореми. Впитите поне бяха лесни за избягване от чистачките, тъй като маршируваха с тропот и дрънчене, на каквито тромавите учени не бяха способни. Дори и сега се чуваха неколцина и Зелда и Елайза ги избегнаха, като завиха по коридор, който обикновено оставяха за после.

— Дори впитите да не са на военната пътека, пак ги знам точно де са щурнали — подхилва се Зелда. — Те дори дишат в синхрон, нали си ги видяла? Все едно вентилационните шахти обръщат въздуха, целия наведнъж. Фъшш! Честна дума, толкоз много допълнителен персонал се навърта наоколо, пък да си е все такова спокойствие? Не е естествена тая работа…

Преди Елайза да успее да отговори със знаци, споменатото току-що спокойствие — десетилетно и необезпокоявано — се пръска на парчета. В квартала, в който Елайза живее, подобен звук вероятно би я накарал да се озърне за кола с лош ауспух, преди да потърси прикритие заради градските легенди за организирана престъпност. В „Окам“ подобен трясък е толкова изумителен, че все едно катастрофира космически кораб — Зелда се скрива зад количката си, като че ли евтината пластмаса и корозивни течности могат да й осигурят спасение.

Следва нов пукот, после трети. Звукът е концентриран. Не го причиняват падащи предмети. От механично естество е, предизвиква го натискане на спусък и Елайза няма избор, освен да приеме, че това са всъщност изстрели. Разнасят се викове, както и заешко сърцебиене на търчащи крака, и двете — приглушени зад най-близката врата, която е, разбира се, на Ф-1.

— Залегни! — умолява Зелда.

Тя подава заповедта и със знаци, а Елайза е обзета от гореща обич към колежката си. Осъзнава че, действително продължава да стърчи права. Вратата се отваря и се удря в стената толкова силно, че прозвучава като четвърти изстрел. Зелда се сгърчва, все едно е гризнала куршума, катурва се на една страна и прикрива главата си с ръце. Елайза подскача и повече не помръдва, вцепенена от броя, скоростта и припряността на изсипващите се от лабораторията хора.

Флеминг предвожда групата. Гримасата му е позната на всеки, виждал пресилената му реакция на задръстена тоалетна или локва в коридора, разликата е само в кървавите отпечатъци от длани и по двата му ръкава. Трети е Боб Хофстетлър и той е най-разстроеният от всички, очилата му висят накриво и оредяващата му косица е щръкнала като след токов удар. Носи червен мокър парцал, който може да представлява какво ли не — кърпа, престилка, потник. Винаги се държи мило, но днес забива в Елайза остър като стрела поглед.

— Викайте линейка! — От притеснение акцентът му, обикновено така деликатен, направо мачка думите.

Между тези привични цивилни тича Стрикланд, хлътналите му дълбоко очи пламтят, зъби се като звяр и здраво стиска турникета около китката на лявата си ръка, която завършва не с очакваната длан, а с щръкнали пръсти, разкривени в необичайни ъгли, а помежду им пръска кръв и се люлеят провиснали ивици кожа. Кръвта тече на пода толкова шумно, все едно се сипят лагери. Елайза зяпа алените мъниста; на нея й се падат за почистване.

Впитите се втурват в коридора, разритват мънистата от кръв. Охраната се разделя от двете страни на Стрикланд и връхлита Елайза и Зелда с пушки, изпънати напред като бастунчета на танцьори. Упражняват контрол върху тълпата. Разчистват сцената. Нямата чистачка сграбчва количката си, завърта я и по тежкото хлъзгане познава, че задните колелета са се завъртели нацяло.