Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (98)

2

Въгленът е като пръчка динамит в ръката му. Не е инструмент, който често използва. Човек не избира въглен, за да изобрази антисептичен дезодориращ крем „Етикет“ или руж „Тенджи Съмър“. Не е спретнат инструмент, противоположното на изискваното от подобни продукти е, а черното плаши хората, не ги настройва да купуват. Ах, но е имало време, когато Джайлс не е приемал нищо друго! Използвал го е за голи модели най-вече, понеже въгленът е най-грубият инструмент и изисква грубост и в обекта, който рисуваш. Боравенето с него се равнява на вещерство. Дори пренебрегнати от него участъци от листа оживяват, за да очертаят скули, да повдигнат чела, да очертаят ключици, да наклонят задници, да оформят мускули на корема. По-елегантните черти потъват в графит и се издигат преродени — историята на еволюцията, изпълнена в две измерения.

Тогава беше толкова млад и не се боеше от грешки, всъщност нямаше търпение да прегърне грешките като катализатор на изненадващ артистизъм. Джайлс се чуди дали още притежава същата страст. Дали болните му стари ръце няма да му попречат да модулира цвета от черно до дим и до мъгла? Дали треперенето на вдървените му пръсти ще го спре да изпълни текстурирането от коноп до коприна и до велур? Минал е само ден от спасяването на пленника; Джайлс си отваря ушите, настроени да ловят полицейските сирени. Единственото, което успокоява ума и ръцете му, е работата. Избира си молив със средна дебелина. Омекнал е от десетилетията в ковчега си — кутия за пури. Надрасква го с нокът и го навежда към хартията, която е опънал на статива, който е положил в скута си, който стърчи наклонен, понеже художникът седи на затворения капак на тоалетната чиния.

Съществото го гледа изпод повърхността във ваната. Все още се учи как да диша водата в „Аркейд апартмънтс“ и не е способно на кой знае какво, освен да се претъркаля. Прави го с лекота, като младеж, който не е готов да напусне леглото. Джайлс му се усмихва — усмихва му се много. Първо е било, за да увери непознаваемия сфинкс, че не му мисли злото. Но сега усмивката на художника е искрена и го напира смях. Колко празни и плоски му се струват очите на котките му! Толкова много може да се прочете в постоянно променящите се очи на създанието. Интересът, който има то към Джайлс и разноцветния му набор от моливи, нито един от които не е скалпел или остен за говеда. И как е започнало да му се доверява, може би дори да го харесва.

Не, не то — той. Елайза е била твърда по въпроса и Джайлс няма против да й угоди. Не вреди, че създанието е разкошно, милиард замайващи скъпоценни камъни, излети в калъпа на човек по заповедите на художник, далеч по-гениален от един скромен старец. Той не смята, че се произвеждат маслени или акрилни бои, способни да възпроизведат подобен разгулен разкош, нито водни или темперни, които да уловят по-тъмните нюанси. Оттук и пътят към опростяването: въгленът. Джайлс казва каквото си спомня от „Дева Мария“ и нанася първия щрих, S-образната извивка на тръбния плавник.

— Ето — възкликва той. След това се изкисква изумен. — Ето го!

От този ъгъл художникът не вижда огледалото над мивката, но се чувства сякаш е отново на трийсет и пет, дори на двайсет и пет — толкова дързък, толкова храбър! Прокарва нов щрих, после още един. Не е художествено произведение, предупреждава се сам, просто скица, колкото да пораздвижи старите сокове. Но все пак не може да сдържи мисълта, че тези груби линии са най-жизнените, които е създал от деня на приемането на длъжност в „Хацлър“, предшественикът на „Клайн и Сандърс“ и на забравянето на всичко наистина важно.

Мис Стрикланд — мисис Стрикланд — да не е някакъв начервосан, кошерокос оракул? Казала е на Джайлс истината. Не само истината, че Бърни не желае това, което той е дошъл да продаде, но и че не бива да се унижава с този процес. Заслужавате да отидете някъде, където да се гордеете от това, което сте, каза тя и ето го това място — тук, точно тук, в дома на най-добрата му приятелка, на една ръка разстояние от най-величественото живо същество, което някога е виждал.

Елайза почти няма информация за произхода на създанието, но това е без значение. Джайлс долавя божествеността му и — скица за упражнение или не — никой артистичен модел не изисква по-голямо внимание от изобразяването на свещеното. Рафаело, Ботичели, Караваджо — като млад художник ги е изучавал по библиотечните книги и знае ползите и рисковете от обрисуването на възвишеното. То изисква лична саможертва. Как иначе Микеланджело е завършил фреските в Сикстинската капела за четири години? Ама че наглост — да се сравнява със старите майстори! Но има и определени сходства. И двамата са разполагали с достъп до нещо, което големият свят никога не е виждал. Дори ако полицейските сирени приближат — мили боже, струвало си е!

Джайлс започва да жестикулира на съществото да се завърти леко, след това се разсмива на надменното си искане. Колко бързо се завръщат прерогативите на портретиста! Но създанието реагира и се настанява така, че лявото му око се подава над нивото на водата, сякаш да прочете по-добре жеста. Художникът затаява дъх и решава да повтори молбата си. Създанието гледа въртящия се пръст, както би следвало с поглед крилато насекомо или птица в родните си земи — с кротка възприемчивост, лишена от враждебност. То примигва. Хрилете му се прибират леко.

След това, изпълнен с желание модел, то се завърта.