Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (89)

44

Елайза бута, мускулите на краката й треперят, а тези на ръцете ще гръмнат всеки момент. Количката се движи на тласъци от по няколко инча, всяка прашинка мръсотия на пода е сериозна спирачка и тя е принудена да компенсира. Но чува Хофстетлър да вика Стрикланд и това запалва пожар под петите й, подхранван от все по-дрезгавото дишане на създанието. Тя бута и е трудно, но още по-трудно е да се държи нормално при приближаването на объркан на вид мъж — някакъв тип в бяла престилка, който, в детайл на почти обидна нормалност, още държи чашата си с кафе. Дори не поглежда Елайза — разбира се, та нали жените като нея са невидими. Никога не е била толкова благодарна за прикритието на униформата си.

Стига до острия ляв завой, който води към товарната рампа. Вижда утринната светлина, нахлуваща между вратите. Но упоритото колело не иска да поддаде. Количката не желае да завие. Идват хора. Елайза чува стъпки, все по-близо са, в крясъците зад гърба й начева истерия. Тя рита колелото и за малко да изгуби опора и да падне. От количката тече вода, наоколо е хлъзгаво. Отпуска се отново върху дръжката, твърдо решена да завие наляво с гола сила, но краката й не успяват да намерят сцепление в локвата. Коленете й се изхлузват към пода. Елайза виси на количката като дете на катерушка, което го е страх да се пусне.

Някой я хваща за ръката.