Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (20)

9

Когато някой им се развика, работещите жени нямат възможност да се приберат набързо у дома и да заровят лице във възглавницата. Успокояваш треперещите си ръце, като се вкопчваш в инструментите си — и се връщаш на работа. Елайза иска да поговори за онова, което беше видяла и чула — гигантската длан, ударила по люка на цистерната, животинския рев. От първите й стреснати жестове обаче става ясно, че Зелда не е видяла ръката и е приела рева за поредния неприятен експеримент с животни, от който само ще й призлее, ако го обсъжда в подробности. Така че Елайза не споделя съмненията си и се чуди дали е възможно колежката й да е права, а тя да се е заблудила заради напрежението.

Засега е най-добре да изтрие образите от ума си, а триенето е нещо, в което Елайза я бива. Тя влиза и излиза от кабинките в североизточната мъжка тоалетна, пъха ритмично четката си под ръбовете. Приключила с миенето на пода, Зелда мокри парче пемза на мивките и се мръщи на засъхналата урина в бидето, с която воюва от години. Ясно е, че си търси нова тема, с която да си повдигне духа. Елайза вярва в приятелката си, както в малцина други — тя непременно ще открие за какво да се оплаква и темата ще е забавна, а те двете лека-полека ще изпълзят изпод лепкавия пласт нещастие, с който са ги заринали онези нагли мъже.

— Разправят ни, че най-великите умове в страната били събрани тука, в „Окам“ — ама виж ги само, даже на тавана има пръски пикня! Брустър може да не е най-големият акъллия, ама дори той улучва мишената в седемдесет и пет процента от случаите. Не знам дали да рева, или да тичам за момчетата от „Рекордите на Гинес“. Може да ми платят като на първооткривател…

Елайза кима и с жестове показва „Хващай телефона“, като разчита на стария модел със слушалка от две части, за да изобрази представата за стадо нюйоркски кореспонденти с баджове „ПРЕСА“, затъкнати в лентата на шапките. Зелда схваща препратката и се ухилва — страхотно облекчаваща гледка — и нямата й колежка продължава шегата като размахва пръсти в знака за „телетайп“, а след това дава предложение да пратят и писмо по гълъб. Зелда се смее и сочи към тавана.

— Не мога да си представя дори ъгъла на… сещаш се какво имам наум, нали? Не ща да прозвучи вулгарно. Но само си помисли за законите на физиката, срещу които се рита? За ъгъла на градинския маркуч и посоката на струята?

Елайза се кикоти беззвучно, скандализирана и невероятно благодарна.

— Единствено ми идва наум шантаво състезание. Един вид Олимпийски игри. Точки за височина и разстояние. Точки за стил, ако го размахаш наистина художествено. И си представи само колко години си мислим, че тез научни зубъри нямали физически умения…

Елайза вече се дави от беззвучен смях, тресе се, опряла гръб на кабинката, а случките от нощес избледняват под живописния сценарий на Зелда.

— Хей, ама тук има два писоара — добавя приятелката й. — Не изключвай и синхронно надпикаване…

Влиза мъж. Елайза обръща гръб на тоалетната, Зелда — на писоара. Досега не е имало натрапник, но вече е при тях. Толкова изумително е, че те двете забравят да реагират. Пластмасова табела „Затворено за почистване“ е единствената защита на чистачките от заплахата от мъжко нашествие, но досега винаги е била достатъчна. Зелда понечва да посочи табелата, но отпуска малодушно ръка — чистачката няма право да натрапва присъствието на физически предмети на по-вишестоящ кадър, освен това шегите й за поведението на мъжете в тоалетната все още отекват от всички тръби, фуги и сифона под мивката. Елайза се срамува, после се засрамва и от самия срам. Двете със Зелда са чистили хиляди пъти тази тоалетна, а един мъж е достатъчен да ги накара да се почувстват като натрапнички.

Междувременно мъжът пристъпва хладнокръвно в средата на помещението.

В дясната си ръка държи оранжев електрически остен.