Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (121)

25

Стрикланд надушва Деуш Бранкя. Заливат го спомените от Амазония. Богът с хрилете ухае на саламура, плод и тиня. В лабораториите на „Окам“ дезинфектантите са премахвали миризмата му и това е било грешка. Колко глупави са хората да се самоограбват от най-важното си защитно сетиво? Като военен знае кого да вини. Чистачките. Техните сапун, белина и амоняк всъщност не са ликвидирали заразите. Криели са втория, по-висш свят, ето защо Стрикланд трябва да се движи бързо и да сложи край на плановете им.

Две врати на апартаменти. Избира първата. Не си дава труд да блъска и рита. Насочва беретата, стреля в бравата. Вратата е доста по-ниско качество от тази на Дилайла Брустър. Средната й третина става на стружки. Стрикланд избутва по-острите парчета и нахлува в апартамента с вдигнат пистолет и готов като в подножието на купчината в Йонгдонг да убие всичко, което диша.

Деуш Бранкя — колосален, чудовищен, великолепен, царства в средата на претъпкания, прашен апартамент. Стрикланд е сгрешил за готовността си. Изобщо не е готов! Пищи и пада на колене, и стреля, и пищи, и стреля, и пищи. Куршумите минават право през Деуш Бранкя. Богът с хрилете не реагира. Пистолетът пари в ръцете на нападателя. Раменете му треперят от откатите. Той се хвърля заднешком към стената и прикрива лице. Деуш Бранкя го съзерцава отвисоко, търпелив и непроменен.

Стрикланд избърсва дъжда от очите си и най-сетне проумява. Този Деуш Бранкя не е истински. По-точно не е създание, което би могъл да убие. Нарисуван е. По-голям от реалните си размери, но объркващо точен откъм подробности. И почти реален — сякаш пресъздаден със собствените му кръв и люспи върху скала, измъкната от неговото заливче. Стрикланд накланя глава и му се струва, че рисунката на Бога с хрилете вдига ръце и му предлага прегръдка. Странен номер му играе зрението! Зачерква спомена. Но въпреки това картините се връщат пред очите му. Как преследва Деуш Бранкя до съдбовното байу. Как го е приклещил в една пещера. Как той е посегнал към Стрикланд, простил му е насилието, гнева и объркването, разбрал е задълженията, които изпитва към бога, наречен „генерал Хойт“. Стрикланд в отговор е пронизал Деуш Бранкя с харпуна си. Досега изобщо не е забелязвал, че се е нанизал на другия край на стрелата и е обвързал двама им завинаги, рана до рана.