Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (45)

34

Един куп са причините Елайза да не забележи мъжа, който влиза в лабораторията. „Звезден прах“ е песен с омагьосващ ритъм и по време на доскорошното си притеснение тя е увеличила звука повече от обикновено. Освен това ушите й са привикнали към специфичните звуци от късните часове на нощта — шумоленето, с което учените преравят джобове в търсене на картата си, или равномерното трополене от стъпките на „впитите“ надолу по коридора. Не е подготвена за точно този звук — на някой, наясно с чувствителното зрение и слух на съществото. Елайза прикляква, навежда се и танцува, а когато сиянието на съществото затихва до притеснена чернота, това е предупреждение, което тя, затворила с наслада очи, няма възможност да долови.