Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (92)

47

Тъмнината е била приятна, като затваряне на очите за сън. Когато осветлението в „Окам“ се завръща, то е с мощността на стадион, волфрамовите крушки зад стъклата на прозорците избухват като пожар, лампите на паркинга плисват като лава. Пазачът прикрива очи и се превива, чувства се нападнат от самата сграда. Джайлс е подал крак през шофьорската врата и замръзва, също заслепен, но макар и с присвити клепачи, е обърнат в правилната посока и вижда как Елайза излиза с количката през двойните врати — точно по план, само дето едра чернокожа й помага да бутат.

Старецът знае, че не е човек на действието. Това го е наранявало неведнъж. Отнело му е живота, който е трябвало да води. Не и днес. Заслепеният войник още зяпа сградата, когато на Джайлс му хрумва идея и той дори не се замисля над нея, а преминава към действие. Сграбчва вратата на колата с две ръце и я блъсва в пазача с цялата си сила. Микробусът е доста висок и трясъкът на металния ръб в черепа на човек е ужасяващ, зловещо е и тежкото тупване на чувал с картофи, с което тялото удря асфалта, но се свършва — първото упражнено насилие в живота на Джайлс — и макар да не се чувства добре от него, той знае, че има предостатъчно насилие за извършване, особено тук.