Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (4)

4

Елайза избягва западната стена на спалнята си до последния момент, така че гледката да я порази с вдъхновение. Стаята не е голяма, затова и стената не е — само осем на осем фута, но всеки инч от нея е покрит с обувки, купувани през изминалите години по разпродажби и в магазини за втора ръка. Леки като перце елегантни обувки на ток, в черешово и винено. Двуцветни „Къстъмкрафт“ с носове като градинска лопатка. Сатенени обувки цвят „шампанско“, на ток, без пръсти, приличат на облаче свлечен сватбен воал. Триинчови „Таун енд Кънтри“, яркочервени — обуеш ли ги, краката ти са като покрити с пласт розови листенца. Има и мърляви чехли без каишки, сандали с пета, евтини пластмасови джапанки и други грозни патъци с чисто носталгична стойност, но те са сбутани в ъглите.

Всяка обувка виси на малък гвоздей, който Елайза — обикновен наемател — е забивала, без да се допита до собственика на имота. Времето не работи в нейна полза, но тя все пак си позволява кратък размисъл, преди да се спре на чифт „Дейзи“ с платформа и синьо кожено цвете върху прозрачната пластмасова горница — сякаш има голямо значение какво ще обуе. И наистина има. Обувките са единственият бунт, който Елайза си позволява тази нощ, а и всяка друга. Краката са онова, което те свързва със земята и когато си беден, пръстта под тях също не ти принадлежи.

Елайза сяда на леглото, за да се обуе. Чувства се като рицар, който пъха ръце в чифт стоманени ръкавици. Докато намества пръстите си в обувките, оставя погледа си да се рее по рехавата купчина стари плочи, купувани втора ръка преди години и почти всичките — носители на спомени за радост, запечатана в полимерния винил редом с музиката.

Гласът на Франк Синатра: утрото, когато помогна на училищния възпитател да извадят рошави кафяви пиленца изпод една канализационна решетка. „Скок в един часа“ на Каунт Бейзи: денят, когато видя ударена бейзболна топка, рядка като червенокрак сокол, да излита от „Мемориал Стейдиъм“ и да рикошира в пожарен кран. „Звезден прах“ на Бинг Кросби: следобедът, когато двамата с Джайлс гледаха Стануик и Макмъри в „Помни нощта“ в киното отдолу, и остатъкът от деня, който Елайза прекара в леглото, като пускаше иглата върху плочата и се питаше дали и тя, като добросърдечния крадец на Стануик, си излежава присъдата в този суров живот и дали някой, също като Макмъри, ще я чака в деня, когато я освободят.

Стига толкова: безполезно е. Никой не я чака нито сега, ни занапред, а най-малко — часовникът в работа й. Тя си облича палтото и взима чинията с яйцата. Странната миризма на какао се усилва, когато Елайза излиза в късия коридор, претъпкан с прашни кутии от филми, скрили кой знае какви целулоидни съкровища. Отдясно е единственият друг апартамент. Тя чука два пъти, преди да влезе.