Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (71)

26

Капачката на шишенцето се изплъзва от потните му пръсти, отскача от плочките на пода и се завира зад тоалетната чиния. На Хофстетлър му се иска да падне на колене, да изпълзи след нея като наркоман. Някоя от чистачките ще я намери, някой от учените ще вземе отпечатъци от нея и Стрикланд, с припукващ остен за говеда, ще се докопа до виновника, преди той да успее да си уговори среща с крайслера на Бизона. Но няма време. Понеделник е, наближава моментът, когато нощната и дневната смяна се застъпват, „Окам“ ще е най-пълен с народ след трийсет минути. Хофстетлър е длъжен да си овладее ръцете, дишането и мислите, за да изпълни задачата. Не за себе си. Ще го направи за децата с животи, съсипани от засекретените медицински изследвания, чието провеждане е позволил. Девонеца по определен начин е поредното измъчвано дете. Хофстетлър може да го избави от мъките и в края му да намери щипка изкупление.

Откъсва ограничителния пръстен и гуменото връхче от спринцовката, хвърля и двете в тоалетната и пуска водата; ревът й е с ритъма на пулса в ушите му. Пръски от чинията обсипват лицето му и залепват за кожата като брадавици, докато вкарва иглата в шишенцето и дърпа буталото. Прекрасна гледка: нивото на сребърния разтвор се надига в кухия корпус. Ученият знае закона на природата — толкова красива течност не може да не бъде смъртоносна. Той прибира спринцовката в джоба на лабораторната си престилка, избърсва лицето си с ръкав и излиза от кабинката в тоалетната, като се старае да не гледа в лицето на злия си близнак в огледалото. Затвореният, разсеян университетски професор е заменен от зачервен и озъбен убиец.