Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (87)

42

Когато Стрикланд нахълтва обратно в тъмния си като катран кабинет, екраните на охранителните камери са студени и безжизнени. Той трополи и събаря всичко по пътя си. Чувства се сляп. Инвалид. Като създанието, което почти не може да диша обикновен въздух. Като Елайза, която не може да говори. Вършеещата му ръка събаря телефона от масата. Той тупва с жалостиво издрънкване. Стрикланд се чуди дали това е червеният телефон. Генерал Хойт. Исусе Шибан Христе! Ако Хойт научи за случващото се, Ричард до края на живота си ще изплаща грехове…

Ето. Здравата му ръка сграбчва гладката дървена дръжка на мачетето. Не на алабамскоуто поздравчи. Все по-трудно и по-трудно му е да прави разлика. Стоманената цев издрънчава в стената на металната кантонерка, където държи скрито оръжието си. Ричард щраква превключвателя. Поздравчито се съживява с бръмчене. Той го размахва пред себе си и се насочва в посока на вратата. Този път не се натъква на нищо. Все едно кабинетът вече се страхува от него.

Коридорът е озарен от най-слабото възможно сияние на нахлуващото утро. По коридорите отекват стъпките и гласовете само на няколко души. Който и да е изпържил бушоните, знае какво прави. Смяната на смените е идеалният момент за удар. Задръстване при асансьора. Луд хаос във фоайето на входа. Но само няколко ранни птички — в подземните коридори и лаборатории. Кой би могъл да го знае? Същият човек, който току-що е бил в кабинета му. Боб Хофстетлър. Русские. Стрикланд се придвижва по коридора толкова бързо, колкото мракът му позволява, а пътем се надишва с димящия озон от поздравчито.

— Придобивката! — крещи на всеки, заинтересован да го чуе. — Заключете придобивката!