Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (76)

31

Хофстетлър се накланя към бюрото на Стрикланд. Държи спринцовката в джоба си. Михалков никога няма да узнае. Няма нужда да узнава. Половината течност — за военния. Другата половина — за Девонеца. Първият трябва да бъде убит, за да може вторият да умре чисто. Хофстетлър си казва, че гнусният, омразен мудак си го заслужава. Стъклото на спринцовката е мазно, изплъзва се от хватката му. Той го стиска с пръсти в джоба си и го прихваща на по-сухо място. Почти е стигнал до бюрото. Не спирай да се движиш!

— Върни се и първо почукай! — нарежда Стрикланд.

Това са безсмислени думи и Хофстетлър, чийто мозък е съсредоточен върху смисъла, ги отхвърля като компютър, захранен с дефектни данни, и прави най-лошия възможен избор — спира да се движи право пред редицата монитори на стената, които го заслепяват с шестнайсет светещи в сиво екрана. Вдига ръка да прикрие очите си — ръка, с която допреди малко е държал спринцовката. Сега е празна — мека, отпусната, безвредна.

— Чук-чук?

— Процедурата, Боб — обяснява Стрикланд. — Знам колко цените процедурите.

— Исках… да ви дам още една възможност…

— На мен? Да ми дадеш? Боб, нищо не разбирам. Свободен си да ми разкажеш всичко, което имаш наум, разбира се. Просто се върни до вратата и първо почукай.