Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (55)

10

Мамка му колко е светло! Все едно шевни игли се забиват в очите му! Ричард би предпочел да се юрне обратно към затъмнения си кабинет, да стисне очи под мекото сиво одеяло на сиянието на охранителните си монитори. Това е инстинкт, пробуден от страха. Тук е с причина. Време е да се намеси, да се изправи лице в лице с Деуш Бранкя, да застави Хофстетлър да завърши експериментите си. Не, не Деуш Бранкя. Придобивката, той не е нищо повече. Защо е започнал да мисли за него пак като за Деуш Бранкя? Трябва да спре с това. Доброто старо алабамскоу поздравчи, професионалният електрически остен „Фарм Мастър 30“, е дълъг и прав в дланта му — перило, което го извежда от омаята на опиатите обратно в истинския свят.

Двама от ВП са му помогнали да извадят придобивката от цистерната и да я оковат на стълба и не е загубен нито един пръст. ВП-тата няма да продумат за случката. Той е техният шеф. Пратил ги е да си събират нещата след това, само за да открие, че е оставил поздравчито в кабинета си. В кабинета, в чекмеджето на бюрото, са хапчетата. Съвпадение. Не е зарязал остена за говеда там нарочно. Честна дума.

Мисли си за притеснителния доклад на Лейни как е хванала Тими да реже гущер. Стрикланд ни най-малко не се е притеснил от него. Ха-ха, даже се е възгордял. Трябва да вземе урок от собственото си синче. Кога за последно е бил насаме с този гущер? Ще трябва да се върне много назад, чак в Амазония, стиснал харпунния пистолет в сумрачната лагуна, обкръжена от маймунски крясъци. Деуш Бранкя — придобивката — е накиснат в ротенон и посяга към него с две ръце. Все едно са равни. Само каква арогантност! Каква обида!

А виж го сега! Разполага с ясна, чиста линия на видимост към страданията му. Прегърбен на окървавените си колене, които не са предвидени да носят тежестта му толкова време. Кърви от разчоплени рани. Участъци от отвратителната му анатомия се подуват и пулсират за въздух. Стрикланд вдига поздравчито и го размахва. Деуш Бранкя надига ципестите си шипове.

— О — казва Ричард. — Значи помниш?

Наслаждава се на изтропването на токовете си, докато обикаля стълба. Миговете, предшестващи мъчението, винаги са най-чувствени. Привкусът на страх. Болката на две тела, държани разделени, преди неизбежния сблъсък. Във въображението на жертвата дават плод действия, много по-креативни, отколкото на Стрикланд му стига търпението да сътвори. Лейни не би разбрала такъв тип подготвителни игрички, но ще ги проумее всеки войник, изпитвал треска за кръв. Стрикланд си представя окървавената шия на жена си. Чудесен, съживяващ образ. Вади зелен бонбон от плика, засмуква го и си представя, че острият му привкус е като този на кръвта.

Когато го схрусква, хрущенето му разбива тъпанчетата. Елайза Еспозито трябва да е единствената останала на света точка на тишина. Неговата собствена е изядена от маймуните, които са се завърнали. Дърдорят иззад охранителните монитори. Крещят изпод бюрото му. И пищят. Разбира се, че пищят. Когато се опитва да мисли. Когато се опитва да спи. Когато се старае да кима по време на досадните дневни отчети за семейството си. Маймуните искат да възседне отново трона на Бога на джунглата. Докато не го стори, няма да спрат с крясъците.

Така че Ричард се предава. Само малко. Просто да види дали ще омекнат, само на косъм отстъпва. Ню-ню. Поздравчито? Е, ами че то изобщо не е остен за говеда. Това е едно от мачететата на „храбрите индианци“. Маймуните се кикотят. Харесва им. Стрикланд също открива, че му харесва. Залюлява мачетето като махало, представя си как сече през сплетените корени на някой капок^[1].

Деуш Бранкя реагира на жеста му, дърпа веригите си в гърча на риба, която си мислил за мъртва. Хрилете му бухват, като разширяват двойно главата. Глупав животински номер. Не работи при хората. Нито при боговете.

Стрикланд щраква едно копче. Мачетето в ръката му забръмчава.