Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (74)

29

Сивата светлина на охранителните монитори е целият изгрев, от който има нужда Стрикланд. Надига се от пода — леглото му в нощите, когато не може да понесе да погледне Лейни — и се завлачва в креслото. Стомахът му къркори — звукът на храносмилани обезболяващи. Сигурно това се води тежко усилие, понеже, когато кашля, в храчката има кръв. Пръски попадат по белия плик на бюрото му. Той ги избърсва. Размазват се, но това не е проблем. Карат плика да пулсира от важност. А той е важен. Вътре е планът за днешната вивисекция на придобивката. Стрикланд го вади. Чист и прекрасен е — нито една редактирана дума. Не си дава труда да го чете, просто се подписва с няколко черти. Не се задържа на диаграмите. Аутопсията изглежда сравнително стандартна за толкова прословуто рядко чудовище. Y-образен разрез. Счупване на ребрата през средата. Изгребване на органите. Отваряне на черепа с електрически трион. Мозък, изсипан в тиган. Ричард направо няма шибано търпение!

Пред кабинета му отекват стъпки. Стрикланд вдига очи от диаграмата. Толкова рано очаква само мистър Клипборд. Но се оказва, че не е Флеминг. Боб Хофстетлър е. Изглежда ужасно. Потен, блед, притеснен. Изглежда точно като Раул Ромо Савала Енрикес, напълно извън свои води. Стрикланд се обляга удобно в креслото си. Сплита пръсти зад главата си. Боли, но пък си заслужава заради впечатлението, което прави позата. Това ще бъде забавно.