Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (19)

8

Кашоните от Флорида са й проблем. Лейни е наясно и си обещава да ги разопакова — веднага щом й се отвори възможност. И това е заповед! Спомня си безценен момент с Ричард, преди години, когато, добила дързост от оргазма му, посмя да направи секс шегичка, алюзия на „стойка мирно“. В по-късните години подобна наглост от нейна страна би го отблъснала. Но точно онзи път той се засмя и й описа основите на военния строй. Опри петите. Глътни стомаха. Ръце по шевовете. Без усмивки. Военна ефективност се търси от нея, не каква да е. Ето, има ножче, с което да отваря кашоните. Разполага с „Брило“ — гъби със сапун, „Ейджакс“ с бързодействаща хлорна белина, почистваща вакса „Брус“, препарат за пране „Тайд“ и „Комет“ с хлоринол, всички заредени и готови за изпълнение на воинския дълг.

Ще успее да разопакова кашоните за два дни, ако се стегне. Но не може. Всеки път щом среже тиксото, все едно изкормва сърна. В тези кашони са седемнайсет месеца различен живот. Живот, който я избута от добре утъпкания коловоз, по който вървеше още от малко момиченце — срещи, брак, деца, домакинство. Да извади вещите от онези кашони е като да реже карантии от тази друга своя версия, жената с амбиция, енергия и бъдеще. Глупаво е, разбира се, и Лейни го знае. Ще трябва да се заеме. Несъмнено.

Само че е трудно, когато Балтимор е под носа й, точно зад прозореца. След като изпрати децата на училище, просто не може да му устои. Всеки път се случва едно и също. Тя си слага токовете заради Ричард, понеже той се дразни да я гледа боса — Лейни приписва и това на Амазония, може би го е отвратило някакво племе без обуща. Когато Ричард замине за „Окам“ обувките излитат, за да може домакинята да зарови пръсти дълбоко в килима. Не е толкова мръсно. Тук-там трохи, това е всичко. Засега несъмнено е чистичко. Тя се облича, излиза и хваща автобуса.

В началото се преструваше, че търси църква. Не беше лъжа, не съвсем. Едно семейство има нужда от дом за поклонение. Църквата й в Орландо беше истински божи дар през онези месеци без Ричард, преди да си стъпи на краката. Крака: тя трябва отново да стъпи здраво. Проблемът е, че в Балтимор има църкви на всяка пресечка. Баптистка ли е? Във Вирджиния са посещавали баптистка църква. Епископална може би? Не е сигурна какво значи тази дума. Лутеранска, методистка, презвитерианска — тези църкви й се струват безопасни, не са показни. Седи в автобуса с изправен гръб, вкопчена здраво в чантичката си, и с начервени устни повтаря имената на църквите, покрай които минава. „Вси светии“, „Света троица“, „Нов живот“. Смее се и дъхът й замъглява прозореца на автобуса, така че за малко гледката към града изчезва. Как би могла да избере друго, освен „Нов живот“?