Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (106)

10

Светлина изскача между дърветата под краката като палави животни много добри цветове птичи цвят змийски цвят хлебарков цвят пчелен цвят делфински цвят и ние се опитваме да ги хванем но всичко е само светлина и звук също жената го нарича музика различно от нашата музика но го обичаме и сияем любовта си и следваме светлината и музиката по прохода докато видим друг обект плосък и висок и бял и бутаме и дърпаме и влизаме и е пещера която мирише на добрия мъж кожата му косата му течността му дъха му болестта му има болест в мъжа още не може да я усети или подуши и ни натъжава но има и добри миризми на черния камък който мъжът използва да ни прави малки близнаци виждаме малки близнаци из цялата пещера толкова близнаци и докосваме близнаците си и нашите нокти размазват черното и ближем черното и то не е вкусно и има череп и на него има коса фалшива като фалшивите слънца и изпитваме самота в нашата река има много черепи смъртта е навсякъде и е добре добре да знаеш смъртта така че да познаеш живота /// ето по-добра миризма миризма на храна най-добрата храна жива храна и чувстваме животните в пещерата всички животни са наши приятели и излизат от скривалищата с остри уши и мустаци и дълги опашки и очите им греят като нашите и ни се кланят и ни се поднасят и са красиви обичаме ги приемаме жертвата и вземаме едно и го стискаме да няма болка и ядем нашия приятел и е хубав кръв и козина месо мускули кост сърце любов и ядем и сме по силни и пак чувстваме реката всички богове пернатият бог люспестият бог черупчестият бог зъбатият бог ноктестият бог хапещият бог дървесният бог всички сме част от единното няма ти няма аз има само ние ние ние ние ние /// шум лош шум пукане като лошия човек и неговата болезнена пръчка светкавична пръчка и съскаме и се обръщаме и нападаме и лошият човек издава болезнен звук но сме сгрешили не е лошият човек добрият човек е дошъл в пещерата си и е заварил да ядем неговия остроух мустакат дългоопашат приятел и ние съжаляваме ще променим цвета на съжаление мириса на съжаление течността на съжаление стойката на съжаление не искахме да нападаме не сме враг ние сме приятел приятел приятел и добрият човек ни се усмихва но миризмата му е лоша и той вдига ръка и гледа ръката си и тече кръв много кръв и кръвта тече като дъжд