Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (63)

18

Всички в „Клайн и Сандърс“ се обличат като въплъщение на стила: част от работата им е да предвиждат модата. Този стар господин не носи костюм с модерна кройка. Всъщност изобщо не носи костюм. Блейзърът и панталоните му не си подхождат. Може би зрението му е виновно; той носи накривени очила с дебели стъкла, целите в пръски боя. Дори мустаците му са опръскани с нея. Папийонката му поне е чиста, макар че тази е първата, която Лейни вижда в приемната си. Има си чар обаче, също като тупето, нищо че секретарката се съмнява, че точно този чар е имал наум посетителят. Такъв сладък дядо е, че на нея й се иска да го защити от глутницата вълци, които държи зад вратата от матово стъкло.

Начаса е познала в него Джайлс Гъндерсън.

— Вие сигурно сте мис Стрикланд. — Той грейва и прави крачка напред.

По време на телефонните му обаждания — а те не са били малко — винаги я е наричал „мис Стрикланд“, а не „мила“, нито „захарче“. Заради любезните му, упорити запитвания за най-обикновена среща с Бърни мистър Гъндерсън е станал любимият посетител на свободна практика на Лейни — и същевременно най-отблъскващият. Харесва го, понеже да си говори с него е все едно да разговаря с милия дядо, какъвто никога не е имала. Но и хич не го харесва, защото работата й е да предава скалъпените извинения на Бърни и да си държи извиненията зад зъбите, когато чува пукнатините в достойнството на мистър Гъндерсън направо да пращят по телефона.

Той посяга да й стисне ръка — необичаен жест.

— О, женена сте. През цялото това време е трябвало да казвам „мисис Стрикланд“! Колко грубо от моя страна!

— Напротив, много мило! — Истината е, че й харесва, точно както й допада и всички да я наричат Елейн. — А вие сигурно сте мистър Гъндерсън.

— Джайлс, моля ви. Кралската ми свита трябва да ви е объркала. С все хералдическите емблеми по знамената и живите картини…

Работата зад бюро е научила Лейни да задържа усмивката си, независимо дали е объркана, или притеснена. Мистър Гъндерсън — Джайлс, какво подходящо име — го долавя веднага и се засмива извинително.

— Простете бъбривостта ми. През повечето дни си приказвам, без нито един човек да се вслушва и в дума от глупостите ми. Така ставам още по-популярен!

Той се усмихва и изглежда толкова искрен, толкова търпелив, така лишен от задни мисли, че Лейни е принудена да вкопчи ръце една в друга, иначе рискува да посегне да улови неговите. Кара я да се чувства глупава и тя поглежда към книгата с уговорените часове, за да скрие изчервяването си.

— Да видим, записала съм ви за 9:45 при мистър Клей.

— Да, и съм подранил с петнайсет минути. Винаги бъди готов за тръгване, това е девизът ми.

— Да ви предложа ли кафе, докато чакате?

— Не бих отказал малко чай, ако имате под ръка.

— О! Мисля, че нямаме чай. Тук през цялото време се пие само кафе.

— Твърде неприятно. Имаше чай преди време. Може би само заради мен. Кафето е варварска напитка. Горкото, измъчено зърно. Цялото онова ферментиране и белене, и печене, и мелене. А какво е чаят? Чаят е само сушени листа, които се оводняват отново. Просто добавяте вода, мисис Стрикланд. Всички живи създания се нуждаят от вода!

— Никога не съм гледала така на въпроса… — Хрумва й умна реплика; Лейни по принцип би я преглътнала, но редом с този посетител се чувства в безопасност. Навежда се към него. — Може отсега нататък да сервирам само чай. Току-виж превърна тези палави маймуни в джентълмени.

Джайлс плесва с ръце.

— Страхотна идея! Ами че при следващото си идване ще очаквам всички от рекламата да носят пояси и да обсъждат по-сложните правила на крикета. И ще сервираме само чай, мисис Стрикланд. Трябва да свикнете да използвате кралското „Ние“.

Телефонът звънва, после звъни отново — две линии едновременно — и Джайлс се покланя и сяда, като намества папката с картината в краката си като куче. Докато Лейни обясни на секретарката на Бърни, че Джайлс е пристигнал, и пренасочи обажданията, трима директори от клиентска компания са пристигнали пред бюрото й и многозначително кашлят, а след тях — плешива двойка, която тя знае, че причинява главоболия на „Клайн и Сандърс“ по повод кампания за котешки тоалетни. Половин час умилостивяване минава, преди Лейни да има възможност да си поеме дъх и едва тогава забелязва, че Джайлс Гъндерсън още седи в чакалнята.

Във фоайето стратегически няма часовник, но Лейни държи един на бюрото си. Тя внимателно изучава Джайлс и решава, че неговата нетрепваща усмивка е начинът да се мобилизира срещу неминуемото унижение. Лейни обмисля дали да не обиколи набързо кантората да провери дали някоя от секретарките няма чай — мана, която ще отпусне посетителя. Вместо това чака и чака, докато обидата от закъснението на Бърни не надвисне в приемната като мазните газове на автобус по нанагорнище. Напрежението нараства, когато трийсетте минути стават четиридесет, следващите десет също се източват със скоростта на претъркващо се въже и закъснението напредва към пълния час.

Всяка отминала секунда още повече сковава благородния профил на Джайлс. Има нещо познато в начина, по който се държи. Лейни затаява дъх, когато се досеща какво точно. Съвсем същата гримаса е видяла на лицето си, отразена в огледалото на дамската тоалетна в „Клайн и Сандърс“, докато си оправяше прическата и грима, и упражняваше защитите си срещу ощипванията по дупето. Това е част от Елейн Стрикланд, която е развила отделно от съпруга си — Елейн Стрикланд, която все още се развива. Тя вирва брадичката си толкова високо, че кажи-речи гледа отвисоко собствения си нос и именно това прави и Джайлс, като се загръща в колкото е необходимо по-величествена измислица за собствената си важност.

Нямат нищо общо — Лейни е млада съпруга, а той е застаряващ господин — но в този момент на нея й се струва, че си приличат повече от всеки други двама души на света. Не може да понесе подобен товар. Поставя на бюрото си табелката, която използва за забежки до тоалетната („Моля, седнете, връщам се веднага!“) и без да си позволява изобщо да обмисли действията си, хлътва през вратата от матово стъкло и влиза навътре в кантората.