Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shape of Water, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Гийермо дел Торо; Даниел Краус

Заглавие: Формата на водата

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 26.03.2018

Отговорен редактор: Иван Атанасов

Художник на илюстрациите: Джеймс Джийн

Коректор: Любен Козарев

ISBN: 978-619-01-0189-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11637

История

  1. — Добавяне

32

Лейни вижда дивото в мъжа си и го приветства. Твърде дълго най-ценната му енергия е принадлежала на джунглата. Но тук, в Балтимор, залогът не е просто една военна мисия. Тя трябва да му напомня за това толкова често, колкото й е по силите. Въпросът за капсулата на времето на Тими е извадил Ричард от отъпкания коловоз и той е отговорил отлично, раздал е съвети, както е редно за баща. Лейни знае, че просто трябва да му даде време. Скоро ще бъде готов да поговори със сина им за онова, което е сторил на гущера и как да бъде добър мъж. Понеже Ричард си остава добър, при все работата си и службата при генерал Хойт, при все постъпките си. Тя е почти сигурна в това.

Напредничавите женски списания са я инструктирали да не предлага тялото си като награда, но какво знаят пък те? Някой от техните писатели и редактори случайно да има съпруг, пратен в два различни вида ад и върнал се жив? Така би могло да бъде е онова, което тя се надява сексът им да му каже. Можем да бъдем щастливи, нормални. И докато се занимава с това, като нищо ще успее да убеди в същото и себе си. Може би работата й в „Клайн и Сандърс“ няма нужда да остава още дълго тайна. Може би, ако всичко мине добре и след това Ричард я гушка здраво, изтощен и замаян, тя ще му разкаже незабавно. Може би той дори ще се гордее с нея.

Дивото в него обаче не остава за дълго. Ричард лесно се притеснява, когато тялото му му се струва неадекватно и между смъкването на дрехите на купчини и тромавото му наместване върху Лейни, той се оттегля в черупката на намръщеното чудовище, която си е наложил, откакто се е върнал от Амазония. Жена му нарочно възцарява хаос, нощницата й е полуразкопчана, заровила е пръсти в разрошената си коса, с другата ръка стиска шалтето, но мъжът й е като плът върху бутало — инструмент, създаден за конкретна задача — и той прониква в нея с прямотата на спринцовка. Бута навътре без никаква страст, започва на средна скорост и не разнообразява темпото.

И все пак и това е нещо — определено е нещо — и Лейни кръстосва глезени зад гърба на Ричард и впива пръсти в бицепсите му, и тресе гърди, не понеже й е станало особено хубаво, а за да задържи всичките им части в движение: стига само да не лежи неподвижна, ще има възможност да види свежи перспективи, да повярва в това представление, както и в по-голямата преструвка на брака им, която още не е разгадана.

Това изисква енергия и всеотдайност и я разсейва, така че едва усеща топлината от дланта на Ричард на гърлото си. Внимателно отваря очи, за да не го стресне. Лицето му е мокро и зачервено, втренчил е очи — също мокри и зачервени — в шията на Лейни, където плъзга палец по диагонал от едната до другата страна. Жена му не може да разгадае този жест, но иска да го окуражи. Шепне:

— Колко е хубаво! Разтрий ме цялата!

Ричард плъзга длан надолу, под брадичката й, а устата й покрива с лигава хлъзгавина, която тя не разбира, докато не усеща влагата, която капе в трапчинката на гърлото й. На устната си, твърда като кокалче, усеща сватбената халка под превръзката. Казва си да запази спокойствие. Мъжът й не се опитва да я нарани. Не се мъчи да я удуши. Още влага се събира между устните й. Лейни разпознава вкуса. Отказва да повярва в него. Пак го усеща и извърта глава настрани, за да се измъкне изпод дланта.

— Скъпи — изпъшква. — Ръката ти кърви…

Но Ричард отново плъзга лепкавата си длан върху устата й. Това иска той — тя да онемее. Вече тласка по-бързо, пружините на леглото скърцат и таблата тропа в неочаквани ритми, а Лейни стиска здраво устни, за да държи кръвта навън и диша през носа, и си повтаря, че ще издържи, докато той се махне, понеже нали копнееше да пробуди дивата му страна, че и да я засили максимално. Има жени, които харесват такива работи. Виждала е безброй приключенски списания с корици на безпомощни жени в прокъсани рокли, покорени от тарзаноподобни мъже. Може и тя да успее да се научи да го харесва…

Хватката на Ричард отслабва, щом тялото му влиза в ритъм, и Лейни успява да понадигне глава. Мъжът й вече не гледа в двете черти, които е нарисувал с кръв на гърлото й. Завъртял е глава над рамото й и на шията му играят напрегнати мускули, докато се мъчи да надзърне в гардероба. Бедрата му затреперват върху нейните и тя се оставя да отпусне отново глава на възглавницата, а кръвта се стича от двете страни на шията й. Твърде объркващо е, за да мисли за това. В гардероба няма нищо, което да си струва гледането, съвсем нищо. Просто няколко чифта стари обувки на токчета.