Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shape of Water, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Гийермо дел Торо; Даниел Краус

Заглавие: Формата на водата

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 26.03.2018

Отговорен редактор: Иван Атанасов

Художник на илюстрациите: Джеймс Джийн

Коректор: Любен Козарев

ISBN: 978-619-01-0189-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11637

История

  1. — Добавяне

10

Преди, докато се преобличаше в съблекалнята, Елайза си сменяше изисканите обувки с маратонки. Но го усещаше като сеч на достойнството си — и при това въртеше брадвата със собствената си ръка. Никой не може да чисти на токове — едно от основните поучения на Флеминг, споменато й в деня, когато я нае. Не бива персоналът да се подхлъзва и да пада. Освен това — никакви официални обувки на токчета, понеже на подовете на някои от лабораториите има научни обозначения и не бива да ги разваляме. Флеминг бълва хиляди такива изисквания. Напоследък обаче вниманието му най-често е съсредоточено другаде и от неудобство токчетата на Елайза са се превърнали в удобство — държат я будна, нащрек за усещанията, ако ще и да я боли.

За килер на чистачите служи отдавна неработеща къпалня с душове. Зелда си взема обичайната количка, Елайза — нейната, зареждат ги от рафтовете, на които се очаква да поддържат тримесечен запас. След това количките им с по осем колела, плюс още осем, ако броим и кофите на бърсалките, заскърцват по дългите бели коридори на „Окам“ като бавноподвижен влак за никъде.

Не бива да се отпускат през цялото време; някои от мъжете с бели престилки се навъртат в лабораториите си до два-три сутринта. Учените от базата са странен подвид мъжкари, чиято работа ги довежда до пълно разсейване. Флеминг учи чистачите си да излизат скоростно от лаборатории, които заварят заети, а това се случва периодично.

Когато последните двама учени най-сетне си тръгват заедно, те се взират с неверие в часовниците си, смеят се как, по дяволите, ще ги нахокат жените и въздишат как би било по-добре да се опънат на диваните на любовниците си.

Не цензурират коментарите си на разминаване с Елайза и Зелда. Точно както чистачите са тренирани да виждат само прахоляка и боклука в „Окам“, така и учените са свикнали да виждат само проявленията на гениалността си. До време Елайза се наслаждаваше на фантазии за любовна афера на работното място, мечтаеше да срещне мъж, който да танцува през мрака на сънищата й. Измислици на глупаво девойче. Длъжността на чистач — или камериерка и другите сходни професии — си има особена тайна. Минаваш през живота незабелязан, като риба под вода.