Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (14)

3

Перуките се правят от човешка коса. По тази причина тупето на Джайлс Гъндерсън не съвпадаше съвсем с кичурите, които стърчаха над ушите му. Косата му отзад беше кестенява, но достатъчно отблизо можеше да се видят нюанси на русо и оранжево. Вярно, вече от години никой не го беше приближавал. Ако знаеше как ще лъсне кубето към трийсетака, щеше да започне да си събира коса още преди десетилетия. Всеки млад мъж би следвало да го прави — ето това трябва да учат в класовете по здравна култура. Той си представя издути боклукчийски чували с коса, които се трупат в килерите от детството му и как ги влачи от къщата на родителите си до първия си апартамент и после към следващия. Изсмива се. Не, сър, нямо нищо странно в това…

Джайлс прибира единия си чифт очила в джоба, смъква втория от челото си, подръпва велурения си костюм и го закопчава, след което слиза от кремавото бусче „Бедфорд“, което мистър Арзъниън, собственикът на „Аркейд“ му е позволил да паркира зад киното — онзи с ръждивата плъзгаща се врата и петносана от вода тапицерия, кръстен от Елайза „Мопса“ заради изпъкналите си фарове и плоска муцуна. В Балтимор от месеци не е падала капка вода, но вятърът е същински бич с девет опашки. Тупето на Джайлс предателски се надига от главата му. Той притиска длани към черепа си, за да намести двустранната залепваща лента и, свел глава срещу вятъра, заобикаля мопса.

Застанал е в поза на побойник, но се чувства крехък и прекалено олекнал. Бори се със страничната врата и вади оттам червената си кожена чанта-портфолио с бронзови закопчалки. Когато я носи, се чувства важен. Около трийсетгодишен, спестява зверски цяла година, за да купи чантата и тя и до днес е единственото му професионално оборудване, което е готов да нареди до всяка от вещите на манхатънските тежкари. Тръгва по алеята, бурята го блъска силно. Преодоляването на входната врата с чантата на рамо е сложна процедура — по времето, когато прониква в заведението, вътре вече всички би трябвало да си шушукат за елегантния господин с гигантската кожена папка.

Джайлс е обзет от познатото пробождане на съмнение. Изпитва жалка нужда да подплати егото си, особено в такава дупка. Озърта се. Съвършено никой не е забелязал появата му. Той изправя гръб в опит да си придаде достойнство. Може ли мляскащите клиенти да бъдат обвинявани за разсеяността им? Сладкарница за пайове „Дикси Дъгс“ е забавно заведение с шарени светлини и огледални плотове — от пиедестала, на който се въртят пластмасови пайове, до дискретно осветените изотзад хладилни витрини и до пластмасовия джубокс с хромирани лайстни.

Джайлс се нарежда на опашката. Средата на следобеда в работен ден е, странно време за пай, но той е втори по ред. Харесва му да наминава през сладкарницата, така си казва. Уютно е и е топло, и ухае на канела и захар. Не поглежда касиера, още не; прекалено е стар, за да се чувства толкова притеснен. Вместо това изучава петфутовата стъклена кула, на всяко ниво на която е представен различен десерт. Двуетажни торти като кутии за шапки в магазин. Скулптирани сладкиши като сбръчкани чела. Пайове, бухнали като женска гърди. Има място за всякакви видове — и за всички разновидности също.