Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (84)

39

Някакъв предмет притиска Елайза зад гърба. Струва й се прекалено голям за ръка, но се движи като такава, с шепа като люлка и пръсти-подпори. Друга я притиска отпред, петте нокътя одраскват съвсем леко гърдите и корема й. Достатъчно силни са да я смачкат, но вместо това я издигат — нежно, все едно е пеперуда, докато главата й се подава извън водата. Тя кашля срещу шаващите мускули на едро рамо, докато създанието я бута към по-плитката част. Не може да формулира кохерентни мисли — той я държи, люспите му под дланта й са едновременно меки като коприна и остри като кристал и макар да не си разменят нито дума, всичко, абсолютно всичко е изречено.

Рязко раздрусване разваля фантазията. Пленникът е достигнал границата на веригите си. Елайза се пробужда, успява да стъпи на крака и изважда от джобовете на мократа си престилка най-добрите инструменти, които двамата с Джайлс са намерили — ножица за болтове и клещи, които е вкарала тайно под палтото си. Вдлъбнатините по тялото на създанието проблясват в червено, макар и само за миг. Той се взира в спасителката си, очите им са на няколко пръста разстояние, а след това застава изправен и гърдите му се показват над водата, така че Елайза да има достъп до веригата, заключена за нагръдника му. Извадени от водата, хрилете му започват да пърхат, но няма съмнение какво се случва. Той разбира. Той вярва. Също като нея, и той няма нищо за губене.

Елайза намества резачката около едната брънка на веригата. Незабавно разбира, че е направила фатална недооценка. Брънката е прекалено дебела и остриетата не могат да се захванат, все едно се опитва да пререже с тях баскетболна топка. Натиква веригата в остриетата и се мъчи да я счупи, но и това няма ефект, като изключим дребни драскотини. Тя прибира резачката и забива острия нос на клещите в брънката. Мъчи се да я счупи, като отвори рамената на инструмента отвътре. Този метод не й дава опора. Дланите й се изплъзват и инструментът цопва във водата. Елайза не се опитва да го спаси. Няма смисъл. Вече е загазила до уши, стои мокра в басейна на Ф-1 и Джайлс чака отвън, а няма с какво да освободи съществото… Като същинска благословия й идва разнеслия се в мрака мъжки глас:

— Спри!