Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (126)

30

В този миг Елайза е обладана от треската, която кара войника да прикрие с тяло събратята си от граната, принуждава майките да жертват живота си за децата, кара влюбения да направи всичко, та любимият му да продължи напред. Но не й се отваря такава възможност. Тя вдига ръка, сякаш ще успее да отблъсне куршум само с жест. Стига само дотам. Всичко се случва наведнъж.

Тялото на Стрикланд се извива наляво в мига на стрелбата. Тънкият, остър край на четка за рисуване е забучен в левия му крак. Точно зад него се намира Джайлс, изплувал е и се държи за ръба на кея. Друг човек е извадил художника от реката и четката от джоба му, и е нанесъл удара. Зелда — невероятната Зелда, материализирала се тук, на края на света, просната на кея, мокра и кална, с юмрук, все още свит около четката и ръка, позеленяла от капещата боя.

Стрикланд посяга към крака си, препъва се и коленичи. Надежда пронизва гърдите на Елайза. Сетне тя осъзнава, че това изобщо не е надежда. Пада на колене като огледално отражение на военния. Бедрата й треперят и тя ги стиска с две ръце, понеже не желае да се свлече съвсем. Не се чувства добре. Клюмва напред и се подпира на лакти. Речната вода я плиска в лицето и по пръстите. Сменя постоянно цвета си — черна, синя, пурпурна, червена. Елайза поглежда изумено към гръдния си кош. Спретната дупка от куршум зее точно между гърдите й. Блика кръв, излива се на дъските и течението незабавно я отмива.

Лактите й са от хартия. Тя гасне. Пред очите й витае мрак. Вижда свят, изправен с краката нагоре — черни като въглен облаци с капиляри от светкавици, душ от плискащ дъжд, на фона на близките лодки мигат полицейски лампи, Стрикланд се мъчи да докопа оръжието си, Зелда го блъска с юмруци по гърба, Джайлс се е покатерил на кея и посяга към глезена на войника. Елайза вижда зелено, синьо и жълто — въртят се все по-бързо, виолетово, алено, охрено, още по-бързо, прасковено, маслиново, канарено жълто… и по-бързо, всички знайни и незнайни цветове изгряват над мрака на бурята. Леят се от създанието, величествените шарки по тялото му фосфоресцират, то я взима в обятията си, кръвта му се лее в нейната, нейната се смесва с неговата и така са свързани с течността на живота, макар че умират и двамата.