Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (46)

1

Само топлината от сълзите припомня на Хофстетлър за заобикалящия го студ: затворената врата на Ф-1 зад гърба му, течението от катакомбите на коридорите, трупният студ на пръстите му, залепени за устата. Би се изсмял, ако не плачеше — разбира се, че проводник на тази епифания ще е едно яйце. Толкова голяма част от живота на учения е вложена в проучване на онова, което някои наричат „еволюция“, но той предпочита да назове „възникване“ — асексуално възпроизводство на червеи и медузи; ембрионична морфогенеза на оплодени яйцеклетки; безкрайните други теоретични пътища за развитие на живота, които не завършват с човечеството, унищожаващо всичко чисто и добро.

Все същото повтаря и на студентите си. Вселената се нагъва по двойни осеви линии поколение след поколение, но това, което наистина преобразува живота, са неправилните гънки, преките разкъсвания. Промените, задействани внезапно от извънредни състояния, могат да продължат хилядолетия и да засегнат всички ни. Той ласкае младите умове, като им споделя, че — макар вероятно да е единственият имигрант първо поколение в тази зала — всеки един от тях е доста екзотичен, дете на фантастични мутанти.

О, Хофстетлър е изумително смел, стъпил на terra firma, удобно скрит зад катедрата, надрусан с тебеширен прах. Сега обаче е в лабораторията, в истинския свят. Защо тогава му се струва все по-фантастичен с всеки изминал ден? Майка му навремето наричаше тези пристъпи на мечтателност „ленивый мозг“. В превод: „мързелив мозък“. Те са, разбира се, точно обратното — хиперактивният му ум е онова, което го е превърнало в уважаван учен. Но той вече не е сигурен какво струват в реалния свят всички тези дипломи, розетки и почетни грамоти. Можел е да издърпа чистачката далеч от цистерната и опасността, а вместо това е избягал от залата като обикновен страхливец.

Хофстетлър често се връща в „Окам“ нощем, неспособен да заспи, докато не е проверил — за четвърти или пети път — сифоните на басейна и цистерната. Сигурен е, че придобивката няма да издържи особено дълго в изкуствени условия. Някоя заран ще я открият с корема нагоре, мъртва като златна рибка — и мистър Стрикланд ще обикаля наоколо да ликува и да тупа хората си по гърбовете, докато ученият, от друга страна, ще се опитва да удържи поток от сълзи. Но едва тази нощ той проумява отговора на гатанката с продължителното оцеляване на създанието. Тази жена, тази чистачка — тя го държи живо, не чрез серуми или разтвори, а чрез силата на духа. Да я извлече от лабораторията точно сега, ще е все едно да прободе страдащото сърце на придобивката с кама.

Но в меката, розова, жалостива човешка длан на Хофстетлър се забиват по-други ками. Ръбовете на твърда хартиена папка, обект с изумителна важност допреди малко, сега сведена до остроръби останки. Той разтваря юмрук и приглажда документа. Не е дошъл тази нощ във Ф-1 да провери водоснабдяването. Определено не е дошъл, за да разбие каменната му увереност някаква си танцуваща чистачка. Тази вечер посещението е за проверка на събрани преди това данни. В картонената папка има доклад от разузнаване, което е изпълнил с голям личен риск — доклад, който трябва да довърши преди утрешната среща.

Слаби отгласи от „Звезден прах“ отекват в черепа му, все още притиснат към вратата на лабораторията. Ученият се оттласква и залита по коридора. За да си напомни кой е и защо е тук, стиска по-здраво папката, независимо колко дълбоко се врязва тя в плътта му. Ето го: доктор Боб Хофстетлър, роден Дмитри Хофстетлър в Минск, СССР, и макар че по биографията му лесно може да се заключи, че е учен до мозъка на костите си, реалното му занимание — единственото истинско, което някога е имал — може да се опише само с далеч по-зловещи термини. Той е къртица, оперативен работник, агент, информатор, саботьор и шпионин.