Яна Язова
Бенковски (99)

5. Първата пушка

Когато чул думите на Душанцалията за решението в Оборище и заповедта на войводата, тежко болният Каблешков скочил от леглото си и се развикал:

— Бунт! Бунт! Свикайте юнаците! Да се разделим на две чети!… Георги Тиханек, ти ще поведеш първата чета през „Бяла река“ към конака! Тази улица е тиха. Втората чета ще поведа аз през Генерилото. По-скоро да хванем жив Неджиб ага и неговите заптии!… Танчо Шабана е съсед на черковата „Свети Никола“. Идете, кажете му да забие камбаните! Либене Кукуринек, мини през нашия комшулук в двора на „Свет Богородица“ и дай от мое име заповед на клисаря да бие черковните камбани!

Трескав, изсушен от силния огън, разтреперан от вдъхновение, той грабнал пушката си, револвера си, най-скъпите, най-добрите, каквито имало в цяла Копривщица, запасал на кръста си меча, хвърлил се върху седлото на своя вран кон, същия, който те сега виждали пред очите си да лежи мъртъв, покрит с пяна и прах, и полетял пред своята въоръжена чета през Генерилото, към конака.

Георги Тиханек повел своите хора през улица „Бяла река“. Когато да завият към конака, те съгледали през дюгена на Петко Кундурджията заптието Кара Хасан, застанал да чака стопанина му, за да го хване и закара пред Неджиб ага като комитетски човек. Кара Хасан вече идвал в тъмни зори у Георги Тиханек да го залови вкъщи.

За един миг се разиграла страшна, невероятна сцена. Кара Хасан вдигнал глава и погледнал въоръжените до зъби хора, които идвали вкупом по улица „Бяла река“, без да може да разбере какво виждат очите му. Османлия, при това ага, не можел да възприеме като реална такава една група хора. Въоръжени до зъби раи посред бял ден в Копривщица, и то в някакви необикновени дрехи, украсени с много зелени ширити по гърдите, с калпаци, на чело със сребърни лъвчета, с бели навуща, увързани с лъскави черни върви, било гледка наистина невероятна. През дните не петстотингодишното господстване нито един османлия не бил виждал такова нещо в Копривщица. И тъй като нямал опитността в това отношение на някои свои прадеди, а бил освен това и много див, Кара Хасан вдигнал глава, погледнал чудноватите въоръжени хора и като познал начело Георги Тиханек, когото търсел от сутринта, засмял се със раззината уста. Това бил обикновеният смях, с който се засмивали всички заптии от петстотин години насам в лицето на хванатия рая. Той не могъл и да помисли, че историята в този миг променяла своето лице. Че него била определила за прицел на първата пушка, вдигната от ръката на раите. Първата пушка, пукнала за бунт и свобода.

Георги Тиханек вдигнал тази пушка в ръка. Той бил избраникът. Негов бил първият изстрел в петвековната тишина. Кара Хасан заревал, разперил ръце и грохнал с чело, пронизано от първия куршум на свободата.