Яна Язова
Бенковски (94)

8. Поличбата

Ония, които оцеляха в бурята и много нещо имаха да си спомнят за Оборище, разправяха, че в това време малкото небесна виделина над главите им съвършено потъмняла, силна буря връхлетяла върху гъсто сплетените буки на тяхното скривалище и ги запревивала до земята. Светкавици, гръмотевици, дъжд и град тъй поройно завалели в тази дупка, скрита между двете речни бърда, че големите огньове, върху които врели казаните, угаснали, пороите завлекли пепелта им в реката, казаните се изпълнили догоре с град.

През това страшно време, в което всички депутати гледали как да запазят главите си от дъжда и градушката и се криели под големите буки, една черна и лъскава змия, една усойница, изпълзяла от своето горско легло, застанала на поляната сред Оборище, само за миг вдигнала страшната си глава и огледала всичко наоколо. При блясъка обаче на първата светкавица тя изтеглила напред съскащия си език и потеглила към депутата от село Балдьово.

„Тогава ние не можахме да познаем, че това е поличба“ — разправяли отсетне ужасени очевидци.

Тъй в „Илиада“ се разправя как, преди да започне битката за Троя, над троянската войска, наредена за бой, и над главите на всички военачалници се появила страшна поличба. Орел, понесъл змия в човката си, летял над войската, но летял отляво, което било на лошо. Змията го кълвяла по гърдите. Орелът вече не можел да я държи… изтървал я и змията паднала пред войската.

„Показва ни се страшна, зла поличба! — завикал един от главните началници — Да не приемаме войната, която иде!“

Ала не бил послушан нито от войската, нито от народа и това, което било предречено за Троя, станало.

Тъй една светкавица като орел хвърлила черната лъскава усойница сред Оборище. Но пак и в това събрание намерил се само един старец, който поклатил побелялата си глава и казал:

„Това никак не ми харесва!…“