Яна Язова
Бенковски (73)

14. Първи новини

Мълчанието на Петър Бонев, което озадачаваше селото, започна да тревожи членовете на комитета. Време за набавяне на оръжие и приготовление на въстанието имаше твърде малко, а още по-малко време имаше да се мълчи.

Мълчанието на Петър Бонев означаваше нещо недобро за един водач, натоварен с изпълнението на определена и отговорна задача, но още по-лошо можеше да бъде, ако означаваше недоверие в предприетото. Всред общото възбуждение и деятелност това мълчание можеше да се превърне в бездействие. Приятелите на Петър Бонев виждаха в това негово мълчание размисъл, но най-сетне можеше ли той да бъде оставен да размисля до деня на въстанието?

Всеки ден в комитета се задаваха въпроси, които целяха да го изтръгнат от неговата замисленост и да го накарат да действа, ала на такива въпроси той отговаряше свъсено и едносрично, като възрастен човек, който се дразни от детинщини.

Един ден Васил Соколски се върна от Пловдив с няколко пушки и пищови, най-свиден подарък за няколко безимотни младежи в Перущица. Такива разходки до Пловдив, по примера на Спас Гинов, и той бе започвал да предприема твърде често, като донасяше ту някой пакет барут, ту някое кюлче олово и калай за смесване. При завръщане от такава разходка русото му лице сияеше от щастие, сякаш бе прекарал времето си в най-весела забава. Този ден Васил Соколски доведе в комитета един тюфекчия от Сотир. Сякаш нарочно той най-напред го изправи пред Петър Бонев и тогава запита:

— Петре, доведох този доверен човек, тюфекчия от Сотир, да прегледа и поправи всички стари пушки и пищови, които се намират в селото. Ти какво ще речеш?… Да започне ли работа?

Петър Бонев вдигна сините си очи към него и проницателният му поглед стана пак тъй мрачен и студен, какъвто бяха свикнали да го виждат напоследък. Цялото му лице се сви и намръщи, сякаш той усети от неговите думи жива физическа болка.

Когато отвори уста, Васил Соколски изтръпна, защото помисли, че неговият стар приятел за първи път ще изрече нещо непозволено или ще нагруби тюфекчията, когото бе довел. Ала Петър Бонев, както отвори устни да каже това нещо, тъй ги и затвори. Погледна сотирския тюфекчия с дълъг изпитателен поглед, в който се таеше една неизказуема мъка. След малко той отново отвори уста и рече тихо:

— Разгласете между цялото население!

И като наведе глава, не каза нищо повече.

Друг ден в събранието на комитета влезе Калофер Спасов и се развика:

— Другари, тази нощ властта е изпратила от Пловдив на читаците в Устина и Кричим по два товара барут. Срещу кого се изпраща този барут, ако не срещу нас?

Спас Гинов и Васил Соколски веднага скокнаха на крака и предложиха доставките на барут за Перущица да бъдат удвоени и утроени. Да се изпрати специален пратеник в село Сотир за изкупуване на целия барут, който е останал наличност. Техните другари от комитета останаха не по-малко разтревожени и започнаха да се надпреварват с тях в изказване на препоръки и проекти. Викането от възбуда и възмущение не стихваше. Само Петър Бонев остана на мястото си спокоен и замислен както винаги. Последната дума бе винаги негова, затуй и Калофер Спасов се изправи пред него, но като го видя тъй спокоен и замислен, викна:

— Председателю, чу ли, че в Кричим и Устина са докарали по два товара барут?

Петър Бонев се намръщи при неговия вик, но отвърна спокойно:

— Още призори ми съобщиха, че са го докарали. — И прибави: — А ти какво си вдигнал врява за тия два товара барут? Или досега смяташе, че читаците ще останат невъоръжени и с голи ръце срещу нас? Или мислеше, че ние открито ще се приготовляваме за бунт, а читаците никога няма да научат това? Не виждате ли колко циганки са изпратени напоследък за просия в нашето село? Те са техните очи и уши. И тия скривалища, които се копаят навред посред бял ден из дворовете, не се ли копаят пред техните очи? Знайте, че ние няма да се борим само срещу тия два товара барут в Устина и ония два в Кричим. Когато се вдигнем на въстание, на тях ще изпратят още и най-нови пушки, а от Пловдив ще им дойде на помощ и войска с крупови топове!

— Е тогава как мислиш ти, че ние ще удържим срещу такава сила? — извика Спас Гинов.

— И аз чакам Георги Бенковски да дойде и да ми обясни това — отвърна Петър Бонев. — Дотогава ще смятам, че всяко наше приготовление е на шега.