Яна Язова
Бенковски (203)

14. Източната врата

В същото време рухна с трясък и оградата към Момерини пещери.

Тя бе онази врата, която черкези, войници и башибозук се мъчеха да съборят 8 дни поред, като търкаляха към нея големи каменни отломъци от височината.

В купището развалини, което остана от нея, в камъните под гредите, които останаха да стърчат като мачти на кораб, претърпял корабокрушение, изведнъж се мярна нещо живо.

Това бе Малкия със своето шишане. Той прибяга от килиите на източното крило, където от самото пристигане на четата в Дряновския манастир стоеше на пост срещу Момерини пещери, и зае позиция на оголената ограда.

Още две сенки, разтърсени и замаяни от удара, но все още с пушки в ръце прибягаха от източното крило и се мушнаха при него в дупките, които развалините на оградата бяха оставили между своите големи каменни блокове.

Повечето от великите хора, призвани да играят своята роля във великите събития на жизнената сцена, са имали за декор развалини. Героизмът, който е служил за пример на човечеството, в повечето случаи се е проявявал от разтреперани и полуубити хора. Плътта е отстъпвала, оставал е да действа духът.

Тъй и на Христо Бунито-Малкия в тоя върховен миг, когато канари и долини, вода и суша, покриви и стени, вековният строеж на хората и безвременният градеж на Бога се събаряха в един клокочещ вулкан, дойде на ума, че оградата на източното крило е съборена и че пътят на черкезите от Момерини пещери към манастира е открит.