Яна Язова
Бенковски (200)

11. Преговори

На следния ден гърмежите от турска страна внезапно бидоха преустановени, а от горичката вместо тях се издигна силен глас:

— Братя, не стреляйте?… Аз съм българин. Пратен съм от пашата да ви донеса писмо!

Скоро и самият пратеник излезе от гората, като носеше бял лист хартия, окачен на висок прът. Стрелбата и от страна на манастирските стени замлъкна.

— Я, това е Райко Палето от Долни Поповци!… — каза Нено от Дряново, като се обръщаше към Пармакова. — Чорбаджийско ухо.

Райко Палето бе въведен под силна охрана в придверието на манастира, а писмото му свалено от пръта и занесено на войводата.

Това писмо наистина бе изпратено от Фазъл паша, но бе писано от ръката на дряновските чорбаджии.

Пармаков свика своя военен съвет и някои по-първи въстаници, показа писмото на всекиго едного от тях и зачете:

„До въстаниците в Дряновския манастир.

Братя въстаници! Не сте сторили добре, като сте излезли с оръжие в ръка против нашия цар. Постъпката ви не е добра, но вашият цар е милостив и ще ви прости. Молим ви, за пръв път, не струвайте манастира зян. По-добре ще направите, ако се предадете. Пред вас ще вървят калугерите, а след тях вие и така ще си отидете всеки по къщите, без някой да ви закачи. Всички ще бъдете свободни и опростени от пашата.

с. Цинга, 6 май 1876 год.

Дряновските чорбаджии“

— Хе, хее… и това може да стане, ако е възможно стадо овци да мине през средата на вълча глутница и читаво да излезе — провикна се весело Малкия, при което бухнатите мустаци под носа му подскочиха като разперушинено врабче.

— Можеше някой да повярва на тия лъжи, ако всички не сме раждани в Турция — обади се и поп Балчо. — Обещания, клетви, честна дума, за турчина свършват там, където врагът излезе насреща му с вдигнати ръце. Тогава мазните обещания се превръщат в нахвърляне над беззащитната жертва. Клетвите в бичове. Честната дума в ятаган, който тозчас му отсича врата?

— Турското вероломство, отмъстителност, жестокост са известни всички ни — допълни тихият глас на Бачо Киро. — Никой няма да се излъже по такова писмо. То само показва туй, че турците наистина са се уплашили от нашата сила. Затуй дряновските чорбаджии са се втурнали сега да ни примамят в техния капан!

— Тогава да изготвим нашия отговор! — предложи Пармаков. — Нека всеки изкаже своето предложение. Бачо Киро, ти си поет и твоето занимание е книгата. Почни пръв!

— Да почна — каза Бачо Киро, като стана, а тихият му глас, който винаги бе твърде изразителен, сега доби една решителна и съдбовна нотка:

„До дряновските чорбаджии в с. Цинга.

Чорбаджии! Добре ни съветвате, но не питате какво ни е принудило да се дигнем с оръжие в ръка и да се бием, а ни пращате да се предадем. Какви скромни съвети давате на един български въстаник!“

Когато дойде ред на Малкия да се изкаже по отговора на писмото, той записа в него следните думи, които бяха продължение на Бачо-Кировата мисъл:

„Ние можем да последваме вашите съвети, но преди всичко заповядайте да дойдете лично да се разговорим с вас и с турците, да си изкажем желанието, за да видите и вие, и турците за какво сме нарамили пушки и сме се опълчили против царя си. Само в такъв случай можем да се предадем.“

— Нека да подпишем за войвода поп Харитон — обади се Тодор Лефтеров, — да не им дадем да разберат нашето нещастие.