Яна Язова
Бенковски (229)

21. Трите улици

Това бяха трите улици на триъгълника, който имаше за крайни точки горната църква „Свети Атанас“, долната църква „Свети Архангел“ и кръстосването на северния с пещерския път, една къща — Бояджиевата.

„Свети Атанас“ бе вече в развалини, „Свети Архангел“ се мъчеше да побере всичкото живо от останалото население на Перущица, натъпкано, притиснато до задушаване, притеснено до смърт, ужасено от мъка, несещащо глада си, болно за сън. Бояджиевата къща веднага се присвои от 60 души въстаници, избягали от църквата „Свети Атанас“, която те заеха от покрива до най-малкото прозорче в ниската и неразградена изба, приготовлявана за складиране само на домашно гориво и зимовище.

От Бояджиевата къща до „Свети Атанас“ на пещерския път се намираха в това време 130 души въстаници. Това бяха същите, които Хочо бе навиквал „зайци“, които бежешком бяла напуснали окопите и табиите, за да се намерят час по-скоро при своите семейства и да ги защищават с гърдите си.

Дошло бе времето тази своя грешка да изплатят с нечуван героизъм.

Когато 70 души въстаници са тичали към Цачовото кафене и Разановата сапунджийница, Кочо Чистеменски изскокнал от Цачовото кафене, тоест от барикадата, образувана от обърнати маси и столове, натрупани като стена, и се развикал срещу тях: „За какво ми идете сега? За какво сте ми вече? Или ви е дотрябвало да умрете заедно с мен?…“

Спас Гинов не ги е посрещал никакъв, а Петър Бонев, който бил мрачен, е казвал на двамата братя Величкови, на Трендафила Груицов и сина му Андрея, които пристигнали тичешком, като носели пушките си в ръце: „Ако в окопите и табиите имахме някаква надежда да избавим жените и децата си, тука имаме една: да умрем преди тях! Затуй, който иска да умре с децата си, нека върви в черковата «Свети Архангел»“!

Цачо Къбен впоследствие си е припомнювал, че на тия му думи пловдивчанинът Кочо се бил смял от сърце, като викал: „Петър Бонев е най-ученият мъж, който съм срещал в живота си, затуй съм го следвал навсякъде. У него най-силното оръжие е думата. Радвам се, че той ви наказва толкова много, колкото аз не можах, когато ви шибах със своя меч!…“