Яна Язова
Бенковски (95)

1. 20 април

Летописци и съвременници описват този ден 20 април като ден хубав, но обикновен. Ясно слънце изгреяло на синьото безоблачно небе. Овчарите посрещнали изгрева, като се катерели по най-близките баири и подвиквали подир стадата. Ранобудни панагюрки с мотики на рамо пъплели вече из близките лозя и градини.

Георги Бенковски наблюдаваше тази картина с телескоп от прозореца на горния кат на Тутевата къща, додето Орчо войвода, застанал на стража със своите момци на пътната врата, го гледаше с обожание и му държеше оръжие за почест.

Всяка утрин това наблюдение на местността бе за войводата час на разузнаване и размисъл.

Между високия връх на Средна гора Братия, който се виждаше на север, и хълмистите Родопи на юг Панагюрище бе застроено в едно горско гнездо, сред море от височини. През средата на това горско гнездо шумно и весело протичаше Луда Яна, която стремително се спущаше от Братия.

На север неговият телескоп улучи кичестия връх на Лисец, до който се стигаше от Панагюрище подир час и половина добър ход. Под него бе прикътана от всички страни вдълбана местност — Разлатица. Ръката му подвижи телескопа надясно и още надясно към стрелчанския път. Тогава спря на възвишението Илинден, връх-наблюдателница, от който можеха да се разгледат надолу с най-големи подробности Белите камъни, между двете големи реки Свинарска и Черешка, високото плато Стрелешки дервент и самото поле на село Стрелча.

От Илинден можеха да се разгледат с най-големи подробности Каменица и неговият близнак Кукла. Между тия двете възвишения нависоко се чернееха големите дървета на Балабанова кория като рошав калпак върху изядените от порои плещи на връх Висок. Тези възвишения бяха за Панагюрище естествени крепости, поставени над редица хълмове, реки и блата, които се снишаваха постепенно към североизток.

Телескопът се обърна право към юг, където всяка сутрин диреше височината Свети Никола, кацнала като страж над пазарджишкия път. На Свети Никола той мислено изпращаше всяка сутрин нови и нови подкрепления, назначаваше войводи, правеше размествания и подсилваше изпратените групи. Каквото и число въстаници да струпваше на Свети Никола, следната утрин това число му се струваше недостатъчно. Свети Никола бе фокусът, в който, съсредоточавайки своята мисъл, той срещаше окото си с окото на врага.

С връх Свети Никола той завършваше разглеждането и разучаването на околните височини. Преди да свали тази сутрин телескопа, войводата Бенковски се изяви и хвърли един разсеян поглед на североизток към копривщенския път и Копривщица, но веднага отпусна ръка. Той бе оставил Тодор Каблешкова да охранява пътя, който свързваше Панагюрище с Копривщица.

— Дано не получи някоя нова треска — каза той, като си спомни, че именно по причини на силна треска Тодор Каблешкова не бе могъл да присъства лично като апостол в Народното събрание на Оборище. — Но и да му дойде нова треска — няма от какво да се тревожим… Турски крак никога няма да стъпи на този път!…