Яна Язова
Бенковски (152)

7. Първото слизане от Висок

На Висок, обърнати към Каменица, все още стояха неподвижни 1000 души низами на Хафъз паша, артилерия от 4 планински оръдия, казашкият алай с конете, гъсто наредени един до друг под високите дървета, 500 трапезундски редифи начело със Селями паша и зад тях непостроен башибозук, който скърцаше зъби, тупкаше с крака от нетърпение за плячка и гореше от жажда за блудство и кръв.

Когато бунтовниците, които тичешком възкачваха Каменица, залегнаха в каменните окопи, неподвижната страна на Висок се раздвижи.

Начело, бързо, безредно и почти „на юруш“, заслиза първият табор на Хафъз паша. Нозете весело се пързаляха по опасно оголените от порои ребра на Висок, спускащи не на няколко места като отвесни стени към Драгулин дол. Низамите бяха вдигнали като на смях пушките пред себе си и ги размахваха по такъв начин, сякаш бях тръгнали да бият не въстаници, а кучета. Сигурни, брутални, като всички дивашки орди, свикнали да гонят и трепят роби, сигурни, че ще се срещнат не с лицата на бунтовниците, а с техните гърбове. Подир тях следваше вторият табор. Когато първият се покатери по каменливия хребет на Каменица, той остана да му подкрепя тила на доволно широкия коларски път, който идеше от Драгулин дол и минаваше между Каменица и Висок.

Началниците на втория табор — мюлязими, онбашии, юзбашии, един колагасъ̀ и един миралай — се смееха. Те казваха на войниците си, че първият табор отива на голяма война с „топчестите куршуми“. С това име те бяха кръстили слабия местен неприятел, който се биеше с куршуми, леяни на домашно огнище, в дървени калъпи, употребявани в стари шишанета и чакмаклии пушки. Когато първият и вторият табор настъпваха с винчестери, лафушета и шаспо, които изстрелваха носените от Европа длъгнести куршуми. Началниците на първия табор, додето водеха войниците си нагоре по Каменица, също се смееха, без да мислят, че при едно напредване към врага един такъв смях е толкова предизвикателен, колкото и непредпазлив.

Да презираш един враг, когато си на бойното поле, това значи да предизвикваш съдбата. При Ватерлоо е описван първият боксьор на Англия, прочут между своите професионални другари като неуязвим — убит от едно французко тъпанарче. Примерът на Голиат и Давид всекиму иде на ум. Да се смее на бойното поле може само лудият, ала да презира — не може никой!…