Яна Язова
Бенковски (112)

2. Какво изпрати приливът в село Баня

Едни от тия въстаници застанаха и се наредиха на почетна стража пред вратата на поп Груйо, други навлязоха вътре в двора, а трети тръгнаха с него към старата черкова „Свети Никола“. Поп Груйо не бе стъпвал в поверения нему Божи дом от деня, в който Княза влезе в село, повика го и му каза: „Тръгни след мен!“

Ключалката бе ръждясала и вратата се отвори с жално проскърцване, като че ли бе врата на запустяла къща.

— Забравих твоя дом, господи Боже мой — тихо забъбра молитва поп Груйо. — Твоят дом за мен сега е душата на народа, обхваната от бунт! Прости ми, ако греша!

Той бързо се скри в олтара, откъдето изнесе позлатения църковен кръст, и го издигна над главите на младите бански въстаници. За да ги благослови, те свалиха бързо калпаците си с малките лъвчета на чело, прекръстиха се благоговейно и сложиха устни върху позлатения кръст.

В туй време врявата на мегдана изпълни като подземно бучение опустелия храм, сякаш самата земя на село Баня се бе намерила над огън.

— Да вървим! — рече поп Груйо, стреснат от това народно бучение. — Да видим какво става там!…

А там — това бе мегданът сред село, изпълнен с мъже, жени, деца. Имаше и старци, които бяха изпълзели на три крака от своите току под земята селски стаици, в които бяха чакали смъртта. Там те бяха чули, че навън почва нов живот за цялото село. Излезли на мегдана при тез, които чакаха живот, те виреха покрити с тъмни пелени очи, за да видят слънцето на свободата. Ученици пееха бунтовни песни, научени в Панагюрище. Бащите им и големите им братя пригласяха с гласове, които приличаха на лъвски ревове, а жените се препираха и обясняваха една през друга какво е станало и се върши в бунтовната столица.

Слънцето бе залязло, когато в настъпилия здрач на самия край на селището блесна като пътеводна звезда позлатеният кръст на черковата „Свети Никола“. Издигаше го пастирската десница на банския войвода. Цялото забъбрало множество като морска вълна се люшна и го заля. Само за миг той изглеждаше погълнат от нея и неговата фигура застрашаваше да се обърне в песъчинка на морското дъно. Но скоро позлатеният кръст отново блесна в неговата ръка, като пътеводна звезда върху безкраен прилив.

Тогава старците и жените паднаха на колене, а мъжете свалиха калпаци от сгорещените си глави.

Понесени от един устрем, те прииждаха, правеха кръст на гърдите си, целуваха лъскавия кръст, а после десницата на своя войвода. Без да се умори, поп Груйо благославяше и честитеше всекиму свободата.

Нощта бе вече настъпила, когато от конака притичаха седмина въстаници, предводителствани от Стоян Каралеов, който съобщи на поп Груя, че петимата турски заптии са се заключили, укрепили са се в конака и държали пусия отвътре срещу банските борци. Колкото и пъти да им викали, те не искали да се предадат.

— Донесете четири тенекии газ — заповяда поп Груйо, който веднага остави кръста, благословиите и целуването на своята десница. — А сега извикайте Таир помака да дойде при мен!

Тенекиите с газ веднага бидоха донесени, а Таир помака пристигна сам преди тях, блед и запъхтян от вълнение, което го правеше да се клати на краката си, като лист на вятър.

— На теб, Таир — обърна се към него поп Груйо, — ние никакво зло няма да сторим. Но иди и съобщи на заптиите, които са се укрепили в конака и държат пусия срещу нас, че ако не се предадат веднага, конакът ще бъде запален от четири страни, а те ще бъдат оставени вътре живи да изгорят!

Мъжете понесоха тенекиите с газ и отведоха развълнувания Таир към конака. Скоро се чу и неговият предразнял глас да вика по турски, но тъй разтреперано и болезнено, сякаш Таир бе ходжа, който обявяваше на своите правоверни от върха на минарето завършека на мюсюлманския свят.

Не се мина много време, петимата заптии излязоха пред вратата на конака и хвърлиха пушките и револверите си в ръцете на бунтовниците. Кривите си ятагани те хвърлиха обаче на земята, сякаш последната постъпка все още можеше да спаси войнишката им чест.