Яна Язова
Бенковски (245)

5. Цената на идеала

Когато градушката от камъни престана да вали над Брацигово, събрани на купища по улиците, въстаниците видяха армиите на тримата паши.

Никой не можеше да се съмнява повече в истината, че въстаналите селища в Западна Тракия са унищожени.

Хафъз паша идеше от Панагюрище, Хасан паша от Еледжик, а Решид паша от Перущица. Челичените топове на трите армии блестяха, наредени като венец по околните височини, с дула, обърнати към ямата в своето подножие. Яма, която чакаше да се запълни от разбитите остатъци на едно въстанало селище. Яма — гроб…

Един оръдеен изстрел, изстрелян в яма, не е само землетресение, каквото причинява изригването на вулкан. То е стократно повторен от околните височини гръм, то е пресрещане на ехо с ехо. Въздушното пространство над сгушеното селище става полесражение от сблъскване на екове. Стихии удрят едно в друго металическите си щитове, додето се пресрещат с бързината на урагани. Кръстосват мечовете си, които се счепкват като мълнии. Ековете, казват, са по-страшни от сражението. Битката се води от човека. Звуковете на битката — от стихии.

Когато топовете по височините замлъкнаха, млъкнало бе и въстаналото селище в дола.

Брацигово бе склонило да свърже мир с неприятеля.

Тримата паши, току-що пристигнали от най-ужасните пожарища, каквито светът е виждал, преситени от кръвопролития, превърнали бистрите пълноводни реки на Западна Тракия в реки от човешка кръв, приеха благосклонно парламентьорите на Брацигово.

Те решиха да не гледат повече кръв, да не миришат повече дима на пожари. Този път те се сговориха да поискат откуп.

Летописи разправят, че откупването на града станало в присъствието на всички граждани, наредени двама по двама на големия път, заобиколени от солдати с байонети в ръце, които по заповед на пашата били взели стойка срещу беззащитните и обезоръжените, като че ли се готвели всяка минута да ги прободат. Очевидци са разправяли, че това застрашително поведение на солдатите се променило тогава, когато само на Хафъз паша били броени 50 000 гроша, а други 80 000 той сам намерил с ръката си в един мех.

Щастлив изход на едни победоносни сражения, траяли шестнадесет дни и завършили със слава за въстаналото селище.

Въпреки този щастлив завършек мястото на Брацигово било вече осигурено между мраковете и ужасите на Априлското въстание.

Жителите на Брацигово наистина са се откупвали. Те не са били пожертвани. Но след като откупът е бил даден на Хафъз паша, от тях е била поискана една-единствена жертва!

— Искам да предадете живи в ръцете ми виновниците на въстанието! — казал Хафъз паша. Това казване било заповед.

Когато довели пред него вързан само един бунтовник, Васил Петлешков, пашата запитал зачудено:

— Защо само ти?

— Сам съм! — отвърнал твърдо Васил Петлешков. — Аз водих. Аз заповядах. Други не търсете! Аз съм сам!

И това било истината.