Яна Язова
Бенковски (215)

7. По местата си…

Петър Бонев пръв разбра, че е настъпил решителният ден. Той повика при себе си Спас Гинов и Кочо Чистеменски.

— От днес ви назначавам за свои помощници — обърна се той към двамата решителни мъже. — Кочо Чистеменски ще вземе 48 души защитници по списък над 20-годишна възраст и ще отиде да командва първи участък по склоновете на Власевица и пътя за Тъмръш. Втори участък — от реката до черковището „Света Петка“ — с 20 души защитници ще командвам аз. Трети участък с около 44 души защитници, който е и най-големият и минава под Вълковище, ще се командва от Никола Иванов-Колакман и Атанас Хаджитилев. Спас Гинов, ти ще поемеш командата на четвърти участък с 83 души защитници. Твоят участък е през Мавроги край църквата „Свети Атанас“, Чомпала до Беглишкия харман. Тодор Велчев и Рангел Витанов ще поемат пети участък през Широкия път, черковището „Света Неделя“, реката, Хана и пътя за Брестовица. Там ще бъде поставен черешовият топ. Шести участък ще държи връзка с укреплението на Власевица.

Създава се една резервна дружина от около 40 души, която ще служи за връзка между отделните участъци. За да се познаят едни други нощно време, защитниците да си превържат на дясната ръка бяла лента с черен кръст. Нашата парола за всички участъци ще бъде: „Бяло.“

Повиках ви, за да знаете, че ние можем да бъдем ударени от всички страни, и то още днес. За чуждата помощ не можем да се надяваме!

Кочо Чистеменски, който не знаеше какви големи страхове бе изпитал и колко дълго време се бе колебал Петър Бонев, викна: „Да живейш!…“, и се понесе като вихрушка към първи участък. Спас Гинов обаче, който бе свидетел на всички негови противоречия и опити да измести другаде огнището на бунта, протегна ръцете си и силно стисна неговата ръка.

Петър Бонев го погледна мъжки в очите, ала в тия очи имаше сълзи.

— Стана най-лошото, Спасе! — каза той.

Най-лошото бяха жените и децата сред огъня на въстанието.