Яна Язова
Бенковски (155)

10. Първият оръдеен изстрел

Стоил Финджика с разтреперани ръце напълни първия черешов топ и го намести тъй, че кантареният топуз да удари в центъра на бойната линия, по която се очакваше да настъпи неприятелят. Понеже тази бойна линия бе самият каменлив гребен на крепостта, той си бе избрал за прицелна точка един островърх камък, на който природата бе дала формата на чудесно изгладен пирамидален знак. Намотаната в нагазевени парцали пръчка се подпали и поднесе към отверстието на дървения труп.

Старият Финджик имаше вече съвсем малко време за чакане. По целия гребен на укреплението израсна гора от щикове, пушки, рошави глави, чалми и фесове като огнени кълба, очи, свирепи като вълчи очи, устни раззинати — само зъби, с ония викове „Аллах! Аллах!…“, които са по-зловещи от викане на дявола, тъй като Бога, когото викаха, искаше от тях да убиват, да трепят, да режат, да колят всичко немюсюлманско пред себе си, за да им даде рая!

Каменните гнезда на въстаниците се уподобиха на таралежи. Цевите на шишанетата — в железни бодила. Гръмове, барутен дим, взривове от ситни камъни, нестихващият рев: „Аллах! Аллах!“ — това бе станала за един миг бойната линия, в която старият Финджик трябваше да се премери със замижало око. Гладката и лъскава пирамида за един миг се загуби в пушеците и голямото разбъркване на връхлитащите врагове. Той мушна подпалените парцали в отверстието на черешовия труп, отдръпна се назад… Силен гръм го разтърси и отхвърли с разперени ръци. Из обкованото с бакър отверстие изхвръкна китка пламък, придружена от пушливо облаче дим. С него полетя една малка черна топка, на големина колкото една гарга. След няколко мига тя заприлича на врабче, което бухна някъде далеч от лъскавата пирамида. Старият Финджик ревностно се спусна да напълни отново своето оръдие, но с ужас вдигна към небето ръце. Още при първото изгърмяване топът се беше пръснал на две!